Шърли Бъзби - Циганката

Пренебрежението му я вбеси.

— Искаш да измамиш собствения си посланик, който освен това ти е и добър приятел! Не бива да ме представяш за своя жена! Не и пред него!

Джейсън се усмихна примирено.

— Нямам друг избор. Не ми се иска да го правя, но ако не те представя сега, могат да възникнат непредвидени трудности. По-добре е да изтърпим официалния обяд и толкова. Повярвай, иска ми се никога да не те бях срещал.

— Негодник! Не смей да обвиняваш мен за положението, в което си изпаднал! Ако не беше толкова самоуверен, всичко това нямаше да се случи — изсъска сърдито Катрин и скочи от масата.

Джейсън улови ръката й в желязна хватка и я принуди да седне отново на стола си. Очите му искряха от гняв.

— Така значи! Аз съм бил самоуверен? А кой ме обикаляше като кученце и се продаде за едно пътуване в Париж? Не смяташ ли, че е време да изпробвам купената стока?

Без да изчака отговора й, той я привлече към себе си и впи устни в нейните. Катрин беше толкова изненадана, че отначало не успя да реагира. Само след миг обаче замахна и му залепи оглушителна плесница.

— О, не, този път няма да ми издереш лицето, моя малка дива котко — изръмжа Джейсън. — Не и този път! — Той я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята си.

Хвърли я на леглото, разсъблече се бързо и се стовари отгоре й. Катрин усети върху себе си горещото голо тяло и направи отчаян опит да се изтръгне от железните му ръце. Тогава се случи нещо странно — когато ръцете й се плъзнаха по къдравите косъмчета на гърдите му, съпротивата бе забравена. Обзе я неистово желание да усети нежността му. Да, искаше да бъде негова, но не с гняв, не насила, не както досега. Стройните й ръце, които бяха свити в юмруци, се отпуснаха и започнаха да милват топлата кожа.

Джейсън, който не откъсваше устни от нейните, издърпа грубо дрехите й; изобщо не беше забелязал внезапното й отдаване. Когато остана гола, той полегна върху нея и покри тялото й с изгарящи целувки.

Катрин попадна във вихрушка от противоречиви чувства; тялото й беше готово за любов, докато разумът продължаваше да се съпротивлява, макар и по-слабо. Когато Джейсън помилва кичурчето светли косъмчета между краката й, тя престана да мисли — забрави всичко, освен силното мъжко тяло над нейното. Движенията на мъжа в утробата й предизвикаха неописуема буря от чувства. От гърлото й се изтръгна задавен стон на удоволствие. Джейсън побърза отново да впие устни в нейните.

Този път Катрин не усети болка, само пареща наслада. Въпреки това се засрами от себе си и тъкмо когато Джейсън достигна върха, се откъсна от прегръдката му. Той не можа да се удържи и семенната течност се изля на копринения чаршаф. Мъжът изрева някакво проклятие, претърколи се по корем и закри очите си с ръка. Гърдите му се повдигаха и спускаха неравномерно.

Смутена, изплашена, Катрин грабна роклята си и се сви в най-отдалечения ъгъл на леглото.

След малко Джейсън се обърна към нея с каменно лице.

— Изчезвай! — изсъска той. — Махай се от очите ми! Ще те представя като своя жена в посолството, но веднага след това ще се погрижа да те върна в Англия. Проклета малка мръсница! И не се страхувай повече за добродетелта си. Ще чакаш цяла вечност, преди да те докосна отново.

Изпълнените с омраза очи я нараниха до дън душа. Хукна навън като подгонена и едва успя да се добере до спалнята си. Жана я завари да повръща, наведена над нощното гърне, и побърза да й приготви гореща баня.

— Мадам трябва да внимава — прошепна съчувствено момичето. — Ще бъде ужасно, ако загубите бебето си.

Катрин се вцепени от ужас. Нито за миг не беше помисляла, че може да е забременяла. Не, този ужасен пристъп беше само реакция на жестоките думи на Джейсън, нищо повече, опита се да си втълпи тя. Малко по-късно застана пред огледалото и страхливо разгледа стройното си тяло, докато Жана изваждаше от гардероба роклята, избрана за обяда у Монро. Коремът й беше плосък както винаги, гърдите й също не бяха наедряли.

Божичко, изплака вътрешно тя. Какво ще правя сега? Този въпрос заседна като камък в гърлото й, когато малко по-късно отново застана насреща му.

Джейсън веднага забеляза, че младата жена е бледа като платно и го гледа с отсъстващ вид, но приписа лошото й състояние на сцената, която се бе разиграла помежду им. Малката беше разбрала, че е отишла твърде далеч, и изпитваше заслужено разкаяние.

Катрин вървеше като в сън; не можеше да мисли за нищо друго, освен за възможната си бременност. Дори елегантната къща, в която Монро се беше пренесъл отскоро, не й направи никакво впечатление. През целия следобед тя се движеше, разговаряше и се усмихваше като в транс. Мълчеше, когато не я заговаряха, а когато се обръщаха към нея, отговаряше едносрично и тихо.