Шърли Бъзби - Циганката

— Досега не си платил нито стотинка за девствеността ми, а тя не ти беше предоставена доброволно.

— Я виж ти! Какви думи започнаха да излизат от устата ти! Когато се сращнахме за първи път, може и да си била нова в занаята, но те уверявам, че схващаш много бързо.

— Разбира се — отговори равнодушно Катрин. — Имах опитен учител.

Сух смях изрази похвала за забележката й. Джейсън огледа стаята и проговори спокойно:

— Повикай ония проклети жени. Обещах ти парижки гардероб, затови си купи всичко, което ти харесва. И кажи на мадам да дойде при мен, преди да си тръгне.

— Защо?

— Не се вълнувай, котенце! Няма да върна поръчките ти. Искам просто да обсъдя с мадам по-неприятната страна на въпроса, например колко ще ми струват капризите ти. — Погледът му отново се помрачи. — Предполагах, че ще ми излезеш скъпо, но нито за миг не бях помислял, че няма да получа почти нищо срещу парите си.

Той замълча очаквателно, но Катрин се овладя и отговори делово:

— Нямаше ли една поговорка, която ни учи да не купуваме котка в чувал?

Отговорът беше затръшването на свързващата врата. Джейсън бе изскочил навън, за да не се поддаде на властното желание да я раздруса хубавичко. Катрин се усмихна измъчено и се отпусна на най-близкия стол. Трепереше с цялото си тяло. Беше спечелила един рунд, но само тя си знаеше колко усилия й бе струвало. В очите му се четеше такова презрение, от цялото му същество се излъчваше такъв леден студ, че в сърцето й нахлу нещо като разочарование.

Когато жените се върнаха, изборът на новите рокли и пробите, които до преди малко й доставяха такова удоволствие, й се сториха уморителни и досадни. Почувства облекчение, когато мадам Елоиз си тръгна. Щом остана сама, се сви на леглото и притихна. Шивачката бе обещала, че две от роклите ще са готови още утре. Защо не можеше да мисли за нищо друго, освен за лицето на Джейсън? За разочарованието му, за устните, които се свиваха отвратено…

През следващите дни Катрин беше тиха и затворена в себе си. Джейсън не допринасяше с нищо за подобряване на настроението й. Нито веднъж не се опита да я подразни. През повечето следобеди и вечери я оставяше сама и изглежда му беше все едно как тя прекарва времето си. Единствената му грижа беше да не оставя в стаите си пари.

Отнасяше се към нея с изискана учтивост, никога не влизаше в стаите й, без да почука, но когато разговаряше с нея, никога не я поглеждаше. Ако в помещението имаше и други хора, играеше ролята на любящ съпруг, който е довел ограничената си малка жена на посещение в Париж, и Катрин едва не закрещяваше от възмущение. Двамата разгледаха Тюйлери и се възхитиха на редките растения, които цъфтяха в обширния парк. Когато времето беше хубаво, често излизаха на пикник в зелените гори на Марсово поле. Ала всичко това беше само фасада.

Имаше нощи, в които Джейсън изобщо не се прибираше. Друг път се връщаше посред нощ и тя веднага усещаше, че е пил; не никога не й се натрапваше.

Джейсън наистина се прибираше в хотела в достойно за съжаление състояние, но той не се различаваше особено от повечето млади хора с благороден произход, които бяха изпълнили Париж. Воден от браточед си Мишел, който с удоволствие играеше ролята на опитен гид, Джейсън посети всички възможни свърталища на греха под сянката на големия град. В един от най-известните вертепи той срещна шевалие Д’Арси. Изправи се пред мъж с масивна фигура, с корави, зачервени от постоянното пиене сини очи. По-късно Мишел разказа на братовчед си, че обществото само търпи Д’Арси и че се носели ужасяващи слухове за жестоки наклонности и невероятни деяния по време на революционния терор.

— Нищо не може да се докаже — обясни шепнешком Мишел, — но се говори, че е участвал в давенията край Нант. — В отговор на неразбиращия поглед на Джейсън той побърза да му опише как мъже, жени и деца, така наречените врагове на държавата, станали жертва на якобинците. Затворили ги в трюма на товарни лодки, откарали лодките в средата на реката и ги потопили заедно с живия им товар.

Когато след няколко дни отново срещна Д’Арси, Джейсън беше придружен от Тамара и няколко познати от Англия. Трябваше да положи огромни усилия, за да прояви известна учтивост. Видя се принуден да представи кавалера на всичките си познати и нарече Катрин своя жена. Тази кратка среща имаше опустошителни последствия.

Понякога, когато нямаше какво да прави, Джейсън извеждаше Катрин на вечеря в най-скъпите и изискани ресторанти на Париж. Дори тогава младата жена се чувстваше изоставена и самотна. Понякога й се искаше отново да изпита върху себе си гнева му. Той се понасяше по-лесно от постоянното хладно равнодушие.