Шърли Бъзби - Циганката

Джейсън се върна в хотела в изключително добро настроение. Влезе в стаите, които Катрин беше разгледала преди няколко часа. Избра по-голямата от двете спални, хвърли вратовръзката си на едно кресло и побърза да се освободи от ботушите. После тръгна към другата спалня да търси Тамара. Намери я заспала на дивана и прекрасната гледка, която се разкри пред очите му, предизвика странна усмивка на устните му, едновременно мека и подигравателна. Остана известно време неподвижен, без да може да откъсне очи от стройното й тяло. Постара се да потисне внезапно надигналата се в сърцето му нежност, вдигна я и я отнесе в спалнята й.

На следващия ден и двамата се събудиха късно. Катрин, облечена с тясна бяла пола и туника от червена коприна, пристегната с широк колан, се бе облегнала на железния парапет на балкона, за да се наслади на топлите слънчеви лъчи, когато гласът на Джейсън я стресна:

— Радвам се да те видя, любов моя. — Той понечи да я прегърне, когато на вратата се почука.

Слугата в ливрея, който се появи в отговор на краткото „Да“, не беше от персонала на хотела. Катрин разбра, че новината, която бе донесъл, не изисква отговор, защото пратеникът подаде запечатано писмо, получи полагаемия му се бакшиш и се сбогува с учтив поклон.

Докато Джейсън четеше писмото, Катрин го наблюдаваше скрито. Лицето му беше извърнато настрани и по-сериозно, отколкото го беше виждала досега. Трябваха му само няколко секунди, за да прехвърли известието, после внезапно вдигна глава и забеляза, че тя го наблюдава. Катрин се изчерви от смущение.

— Пак ли играеш ролята на плаха сърна, малката ми? — попита подигравателно той. — Ако ти прави удоволствие да ме гледаш, няма защо да се смущаваш! Аз също те гледам с удоволствие.

Решена да не се остави да я предизвика, Катрин му обърна гръб и отново се облегна на парапета. Ръцете й трепереха от напрежение.

— Трябва да изляза — обясни зад гърба й той. — Много съжалявам, но ще трябва сама да намериш с какво да си запълниш времето, докато се върна. О, а ако ти хрумне да избягаш — най-добре веднага си избий тази мисъл от главата. Знай, че снощи размених няколко думи насаме с портиера, при което джобът му натежа с две-три златни монети. Колкото и да ми беше неприятно, трябваше да му обясня, че макар и женени отскоро и много, много щастливи, ти имаш пристъпи на умопомрачение, при които се превъплъщаваш в ролята на друга жена и си въобразяваш, че съм те отвлякъл от дома ти. — Той помълча малко и почти добродушно добави: — Нали разбираш, пиленцето ми, няма смисъл да се опитваш да бягаш. Само ще принудиш слугите да те заключат в стаите ти.

Когато Джейсън излезе, Катрин се хвърли на леглото и гневно стисна зъби. Той се отнасяше с нея като с играчка! Поне веднъж да можеше да излезе победителка в тази игра на котка и мишка!

Джейсън пристъпи прага на американското посолство, което се намираше на улица „Турньон“, с доволна усмивка. Само след минута го въведоха в малък кабинет, където го очакваше Джеймс Монро — извънреден и пълномощен посланик на президента Джеферсън в Париж.

Монро седеше зад масивно писалище от черен дъб, което беше изпълнило цялото помещение, вдълбочен в проучване на някакво официално писмо. Когато Джейсън влезе, той се надигна и проговори с измъчена усмивка:

— Документи, документи и пак документи! Мисля, че е време някой да открие начин за обхващане съдържанието им с един поглед…

Джейсън стисна протегнатата му ръка и се усмихна с разбиране.

— Досега не ми се е налагало да се занимавам с такива неща. Наистина ли четете всичко?

Монро му намигна приятелски и призна:

— Чета всяко трето изречение, но дори тогава имам чувството, че главата ми ще се пръсне. Кажете ми, млади човече, какво ви води в Париж? Смятах, че Джеферсън желае да останете в Англия, докато пратеникът му реши да ви повика. Ливингстън все още не е изразил желание да ви види тук, затова не разбирам какво означава настоятелната молба за среща, която ми изпратихте снощи. Да не сте се спречкали с френското правителство?

Макар последният въпрос да бе зададен в лек светски тон, Джейсън усети зад него напрежение и сериозност. Отговорът му прозвуча трезво:

— Простете, че се наложи да бъда толкова кратък. Известни обстоятелства ме принудиха да се срещна възможно най-бързо с вас — преди преговорите, които водите, да са прекрачили известна точка.

Монро се облегна удобно в креслото си, измери Джейсън с изпитателен поглед и замислено проговори: