Шърли Бъзби - Циганката

Пролетният ден беше великолепен. До здрачаване оставаха още няколко часа и докато великолепните врани жребци препускаха по равния път, Катрин забрави нещастните обстоятелства около пътуването и започна да се наслаждава на напъпилите дървета отстрани, облени от топлите лъчи на слънцето. Часовете минаваха, настъпи нощта. Катрин прогони надалеч лошите мисли и страхове; бе започнала да се примирява със съдбата си и мъчителното напрежение на първите дни изчезна. Трябваше само да изчака удобния случай и непременно щеше да избяга от този затвор…

Това привидно спокойствие я напусна едва когато на разсъмване се качиха на борда на кораба, който трябваше да ги отведе във Франция. Катрин бе разтърсена от дива паника. Ако сега не успееше да избяга, никога вече нямаше да бъде свободна. Ала Джейсън просто я вдигна на ръце и я отнесе в кабината си. Остави я на леглото и веднага излезе, като не забрави да заключи след себе си. Катрин се огледа безпомощна в тясното помещение. Отново беше попаднала в капан. Е, този път поне не ме съблече, каза си гневно тя.

Първото пътешествие в живота на Катрин наближаваше своя край; вече от доста време насам не пътуваха през зелената хълмиста равнина с бели селски къщи. За разлика от Джейсън, Катрин не можа да заспи в друсащата се карета и чакаше с копнеж края на дългия път.

Спираха на пощенските станции само за да сменят конете и да хапнат набързо и най-често храната им се състоеше от кошница сандвичи, която им донасяха в каретата. Веднъж се наложи да спрат за няколко часа, за да се поправи счупеното колело. Едва тогава Катрин осъзна, че бързината, с която Джейсън препускаше към Париж, няма нищо общо с нея. През цялото време мъжът се разхождаше неспокойно напред-назад и обикаляше тясната стая за гости като звяр в клетка, без да я погледне нито веднъж. Опасенията й, че по време на пътуването ще трябва да се отбранява от нахалните му опити за близост, се оказаха неоснователни. Изглежда, той изобщо не забелязваше присъствието й в каретата и макар и с неохота, тя трябваше да признае, че това пренебрежение й е неприятно.

Сега имаше възможност да наблюдава необезпокоявана лицето му, което дори насън излъчваше енергия и жизненост; твърдите линии бяха изчезнали и той изглеждаше по-млад — изобщо не приличаше на мъж, който е в състояние да отвлече и изнасили жена. Катрин с боязън се запита как ли възнамеряваше да постъпи с нея, дали някой ден щеше да я върне обратно в Лондон. Знаеше твърде малко за него и не можеше дори да предполага какво се върти в главата му. Едно обаче беше ясно: моментът за решителен разговор помежду им, който да изясни всички недоразумения, беше безвъзвратно отминал. Нима можеше да го събуди и да му изкрещи, че е лейди Тримейн?

Потънала в мрачти мисли, Катрин обърна глава към прозореца. Когато след известно време погледна отново към Джейсън, тя се озова срещу две будни зелени очи. Той я гледаше с такава хладна пресметливост, че в продължение на един дълъг миг й стана страшно. Дали не бе разгадал мислите й? Ала беше твърдо решена никога повече да не му дава повод да й се присмива.

— Добре ли си починахте? — попита сковано тя. — Сигурно бяхте много уморен, щом спахте толкова дълго.

— Пак заговори като добре възпитана млада дама от пансион за благородни девици — отговори развеселено Джейсън. — Но ние и двамата знаем как стоят нещата в действителност, нали? — добави ухилено той.

Катрин пламна от възмущение, но се овладя и отговори:

— Мислете каквото си искате, но аз нямам намерение отново да загубя самообладание. Ако си въобразявате, че ще ви доставя удоволствието постоянно да се шегувате с мен, трябва да ви уведомя, че се лъжете.

— За какво мислеше току-що?

— Какво? Толкова ли е важно за вас? — попита уплашено тя.

— Обичайно не ме е грижа какво мислят жените. Но имам неприятното чувство, че прикриваш нещо важно.

— Откъде сте толкова сигурен?

— Имаш много изразително лице, малката ми. Мога да прочета и най-тайните ти мисли.

— Щом е толкова лесно да проникнете в душата ми, защо ме питате? Четете по лицето ми и толкоз.

— Исках просто да бъда сигурен, че съм прочел правилно — ухили се Джейсън.

Вече се здрачаваше, когато Джейсън я въведе във фоайето на хотел „Крийон“. Зад дългата, излъскана до блясък маса стоеше внушителен портиер с черно-бяла ливрея. Катрин застана настрана, докато Джейсън преговаряше за стаите. Роклята й беше измачкана, тя умираше от глад и копнееше за топла вана, затова й беше все едно какво мисли за нея персоналът на хотела. Остана като ударена от гръм, когато мъжът учтиво се обърна към нея: