Шърли Бъзби - Циганката

— Сключваме примирие, малка вещице — проговори през смях той. — Намирам, че си твърде красива за подутини и сини петна. Но те уверявам, че все пак ще разбера какво си търсила.

Той увеличи още повече смущението й, като посегна да освободи ръцете й. Неразбираща, изпълнена с недоверие, Катрин вдигна очи към него, докато разтриваше отеклите си китки. Джейсън дръпна от стола розовата рокля, оставена от Пиер, и я подхвърли към нея.

— Ще продължим по-късно интересния си разговор. Време е да се облечеш, защото ни предстои дълго пътуване.

Откъм вратата се чу дискретно покашляне и двамата се обърнаха. Влезлият беше Том Харис. Лицето му пламтеше от смущение.

— Аз… Извинявай, Севидж. Не знаех, че при теб има… дама — заекна той.

Джейсън изглежда не се разтревожи особено, че го бяха заварили с гола жена, и невъзмутимо попита:

— Какво има, Том? Да не си забравил нещо?

Катрин притисна роклята до гърдите си и погледна с ужас брата на Аманда. Божичко, дано не ме познае, помоли се безмълвно тя.

За съжаление Том Харис помнеше отлично Катрин. Познаваше я, защото на няколко пъти се бе смилил над сестричката си и бе посетил семинара за млади дами на мисис Сидънс, в който двете момичета учеха и страдаха заедно. Все пак той не пожела да повярва на очите си и не се осмели да погледне втори път към чернокосата красавица в леглото на Джейсън.

Приятелят му веднага усети, че нещо не е наред, и подозрително отмести очи от единия към другия.

— Да не би да се познавате? — попита след малко той.

— Не! — отговориха в един глас мъжът и жената — но това не допринесе за отстраняване на подозренията му.

— Никога не съм виждал това момиче — продължи трескаво Харис. — Ще поговорим по-късно, Джес — смутолеви той и изскочи от спалнята.

— Какво означава всичко това, по дяволите? — попита ядно Джейсън, но влезлият в този миг Пиер спаси Катрин от необходимостта да отговори.

— Всичко е готово, мосю — оповести слугата. — Имате ли някакво друго желание?

Джейсън обходи стаята с поглед и отговори:

— Мисля, че всичко е наред, Пиер. Тръгвай. Ще се видим в Лондон.

Когато най-после пристигнаха в ергенската квартира на Джейсън на улица „Сейнт Джеймс“, Катрин беше премаляла от умора. Вече дори не правеше опит да проумее случващото се. През изминалите двадесет и четири часа бяха станали толкова ужасни неща! Джейсън й донесе нещо за ядене, после отново я съблече гола, излезе и заключи след себе си вратата.

Младата жена се надигна и с угаснали очи огледа тясната таванска стая. Стените бяха голи, в един ъгъл бяха струпани няколко бали слама, покрити с груби одеяла. Раздрънкан скрин, върху който бяха оставени кана и леген за вода, съставляваше цялата мебелировка. Объркана и уплашена, Катрин оглеждаше мрачното помещение, осветено само от сребърен лунен лъч, който се бе промъкнал през мръсните прозорци. След известно време студът я накара да се свие върху сламеника и да се загърне с одеялата. Остана дълго така, загледана с празни очи в мрака.

Шок, разкаяние, невяра и страх я бяха приковали с железни вериги към студената стена. Главата й безсилно се отпусна върху гърдите. Защо й трябваше да търси онази проклета карта? Ето че попадна в капан.

Изумлението, което прочете в очите на Том Харис, я накара да осъзнае цялата безнадеждност на положението си. Можеше само да се надява, че той ще мълчи.

От гърлото й се изтръгна задавено хълцане и тя скри лице в ръцете си.

— О, Рейна, Рейна! — изплака тя. — Защо не те послушах? Защо трябваше да си играя с огъня?

Тя не знаеше колко време е плакала, но когато сълзите й най-после пресъхнаха, бе обзета от нова надежда. Може би имаше някакъв изход — трябваше само да го потърси. А щом го намереше, Джейсън Севидж щеше да съжалява горчиво за наглостта си! Тя щеше да го унижи и да го унищожи, дори ако трябваше да пожертва живота си за осъществяването на тази единствена цел. Крехката надежда я успокои и тя потъна в дълбок сън без сънища.

Събуди се късно следобед. Почувства се учудващо добре, защото не бе забравила плановете за отмъщение. Първата стъпка към осъществяването им беше бягството. Уви се с едно от одеялата, напръска лицето си с вода и се постара да приведе в ред косите си. После огледа внимателно таванската стаичка, надявайки се, че през нощта е пропуснала някой предмет, който можеше да и бъде от помощ.

Единствените възможности за бягство бяха вратата и малкият прозорец високо над главата й. Вратата беше от масивен дъб и здраво зарезена отвън. В пристъп на бесен гняв Катрин я изрита с все сила, но единственият резултат беше, че се сдоби със синина на крака. После свали каната и легена от скрина, придърпа го към прозореца и се покатери върху него.