Шърли Бъзби - Циганката

— Това… Това беше страхотно! Ти си истински майстор, приятелю! — заекна той. — Ама че свиня е този Пендълтън! Как си позволи да стреля по-рано? Помислих те за мъртъв. Слава Богу, че Пендълтън е жалък стрелец.

— Не е така, приятелю. Просто театралното ти вдишване ме предупреди и имах достатъчно време да се хвърля под линията на изстрела.

— Театрално, а? Аз ти спасявам живота, а ти ми се подиграваш!

Джейсън го удари приятелски по рамото и го повлече към мястото, където лежеше Пендълтън. Лекарят беше коленичил до него и се опитваше да спре кръвта, която струеше от дупката в рамото.

Когато Джейсън и приятелите му наближиха, Нюхоуп смутено заговори:

— Трябва да ви помоля за прошка. Нямам думи да изразя колко съжалявам за случилото се.

— Прошка ли? — изрева Баримор. — Не се извинявайте заради този тип! Ако се узнае какво е станало тук, хората ще почнат да насъскват кучетата си подире му.

Джейсън си припомни думите на чичо си и се намеси примирително:

— По-добре е да забравим какво преживяхме тази сутрин. Нека приемем, че Пендълтън получи заслуженото наказание.

Харис се обърна невярващо към приятеля си:

— Наистина ли няма да предприемеш нищо? — попита той, докато Баримор само клатеше изумено глава.

— Mon ami — засмя се Джейсън, — нали все пак му изпратих куршум в рамото! Какво друго да направя? Нека някой друг се погрижи за поредния скандал.

Първият знак за завръщането на Джейсън беше развеселеният глас, с който се обърна към приятелите си:

— Стига толкова! Няма да променя мнението си. Впрочем, нямах и представа, че сте толкова кръвожадни.

Без всяка разумна причина, Катрин се зарадва, че той е останал жив и дори не е ранен. Скоро обаче си припомни, че след малко щеше да се изправи пред очите й, и страхът отново я завладя. Сърцето й спря да бие, когато Джейсън се появи на вратата, следван по петите от Пиер.

Очевидно слугата не беше губил време и веднага бе уведомил господаря си за преровения сандък, както и за подозренията си кой е отговорен за претърсването. Катрин затаи дъх, когато Джейеън прекоси стаята с големи крачки, застана пред отворения пътнически сандък, огледа бъркотията и строго заповяда на Пиер да приведе всичко в пълен ред. Той дори не се обърна към Катрин, но тя отгатна какво ставаше в главата му само по краткия поглед, който й хвърли на излизане.

Не можа да чуе какво каза на приятелите си, но скоро след това долови затварянето на тежката външна врата. Очевидно Баримор и Харис си бяха отишли.

За нейна изненада, Джейсън не се обърна веднага към нея, щом се върна в спалнята, а остана загледан в Пиер, който трескаво подреждаше сандъка. Едва когато слугата отнесе приготвения багаж в антрето и грижливо затвори след себе си вратата, той се запъти към леглото и със студено, решително лице отметна завивката. Катрин се принуди да го погледне в очите и вложи в погледа си цялото предизвикателство, на което беше способна. Джейсън изобщо не обърна внимание на упоритостта й, а посегна към ножа, преряза въжетата, с които беше овързана, и гневно проговори:

— Сега ще извадя парцала от устата ти и искам да получа точни и ясни отговори на въпросите си, разбрахме ли се?

Катрин кимна и внимателно се надигна. Джейсън измъкна топката плат от устата й и в продължение на един дълъг миг тя усети безкрайно облекчение. Гласът му побърза да я върне в суровата действителност:

— Предупреждавам те: да не си посмяла да изпищиш! Това ще бъде последният писък в живота ти! Е, какво търсеше в сандъка ми?

— Пари — отговори веднага тя и сърдито вирна брадичка. Отговорът го смая, сякаш никога не беше обмислял подобна възможност, после устните му презрително се свиха.

— Пари ли, мила моя? — попита с измамна мекота той. — На друг ги разправяй тия. — Железните му пръсти се сключиха около врата й и той поклати заплашително глава. — Не си търсила пари. Златният ми часовник и цяла купчинка монети бяха оставени на шкафчето, но ти не си ги докоснала. Или…

— Гласът му преливаше от подигравка. — Или ще твърдиш, че не си ги видяла?

— Нищо няма да кажа! — изсъска извън себе си Катрин. — Откъде-накъде си позволявате да ме разпитвате? Вие ме отвлякохте, изнасилихте и ме държите като пленница. Какво още можете да ми причините? — Избухването й се отрази добре. — Хайде, започвайте! Набийте ме, какво чакате! Ръцете ми са вързани, нищо не ви пречи!

Джейсън я наблюдаваше внимателно. Реакцията му беше повече от изненадваща.