Шърли Бъзби - Циганката

Беше толкова вдълбочена в усилията си да отвори прозореца, че внезапното отваряне на вратата я стресна до смърт и тя за малко не се строполи на пода. Джейсън влезе, понесъл голяма сребърна табла с храна. Той затвори вратата с добре прицелен ритник, остави таблата на сламеника и ухилено я огледа. След малко попита подигравателно:

— Да не те е уплашила някоя мишка? Или очакваш наводнение?

Без да го удостои дори с поглед, Катрин скочи от скрина и приседна на сламеника, непреодолимо привлечена от апетитните ястия върху таблата. Трябваше да положи огромни усилия, за да не се нахвърли като диваче върху храната. Принуди се да дъвче бавно и се наслади на всяка хапка, сякаш й беше последната. Скръстил ръце пред гърдите си, Джейсън се бе облегнал на стената и я наблюдаваше.

Катрин преглътна последния залък и хладно попита:

— Колко време възнамерявате да ме държите затворена?

— Докато овладееш добрите маниери, скъпа моя! — отговори мъжът и комично извъртя очи.

Ръцете й се свиха в юмруци.

— Не се ли смущавате поне малко от факта, че се отвращавам от вас? Че ни най-малко не ми харесва да бъда ваша любовница?

— Разбира се, че не! — изсмя се той. — Не проумяваш ли, че това те прави още по-интересна? Ти не си като останалите от рода си.

Като забеляза смаяното й лице, Джейсън благоволи да обясни:

— Първо положи големи усилия да вдигнеш цената си, после изпрати в леглото ми онази дърта вещица. През цялото време се държеше като любовница на Клив Пендълтън, а се оказа девствена! Прерови вещите ми и се опита да ме излъжеш, че си търсила пари, а не докосна златото, което беше оставено на масичката. Веднага бих се почувствал привлечен от подобна противоречивост, дори и да не те намирах извънредно изкушаваща.

Катрин отмести очи, защото не издържаше да гледа в присмехулното му лице. Боеше се, че ще загуби самообладание, и втренчи поглед в нервно потръпващите си ръце. След известно време попита предпазливо:

— Ако ви кажа какво съм търсила, ще ме пуснете ли да си отида?

Джейсън понечи да излъже, за да я успокои, но после ядно изрева:

— Не!

Внезапно забрави небрежната поза, издърпа я от сламеника, стисна я в обятията си и затвори устата й с жадна, груба целувка. Катрин напразно се съпротивляваше срещу сладостните тръпки, които пронизаха тялото й. С едно-единствено умело движение Джейсън издърпа одеялото, което прикриваше голотата й. Катрин положи огромно усилие да потисне напиращото желание и заблъска с юмруци по гърба му.

— Е, добре, тогава няма да изпиташ удоволствие — изръмжа мъжът, хвърли я на сламеника, разтвори краката й и я взе брутално, без да го е грижа дали й причинява болка.

През цялото време той не я изпускаше от ръцете си, взираше се като омагьосан в очите й и дори не трепна, когато ноктите й одраха лицето му. Мекото тяло, което се вдърви под неговото, не му достави наслада, затова побърза да се изправи и изръмжа:

— Ще трябва да се примириш с положението си, малката. Ще те задържа, защото всеки ден откривам по нещо ново в теб.

Без да се трогне, той проследи мъчителните й опити да се изправи. Катрин го изгледа с насълзени очи и простена:

— Мразя ви, Джейсън Севидж! Един ден ще си разчистя сметките с вас, даже ако трябва да чакам сто години.

По лицето му пробяга усмивка.

— Мрази ме колкото си щеш, мила моя. Това не ме интересува ни най-малко. Никога не съм искал любов от теб. Но бъди уверена, че винаги мога да си взема онова, което искам.

Младата жена се надигна с вкаменено лице, уви се в грубото одеяло и отвърна:

— Направихте го и сега ви моля да си вървите.

— Всъщност, аз дойдох при теб по съвсем друга причина, котенце — усмихна се той. — Исках да те уведомя, че заминаваме за Париж. Пиер ти е приготвил банята, дрехите също са готови. Тръгваме веднага щом се облечеш.

Катрин застина като ударена от гръм. Джейсън не прецени правилно израза на лицето й и нежно повдигна брадичката й.

— Знам, че не успя да си отпочинеш след вчерашното бързане. Но те уверявам, че щом пристигнем в Париж, ще ти дам възможност да се възстановиш. Възнамерявам да наема някое усамотено жилище извън града. Ще ти купя най-красивите рокли и всичко, каквото пожелаеш.

Липсата на въодушевление започна да го ядосва.

— Побързай! — извика ядно той. — Нали още в началото ти обещах пътуване до Париж! Не се ли радваш, че удържах думата си?

Единственият отговор беше принудена усмивка. Джейсън махна с ръка и нетърпеливо я поведе надолу по стълбата. Слязоха в спалнята, където тя се изкъпа и облече, а той през цялото време я подканваше да бърза. Най-после седнаха в каретата му и препуснаха към пристанището на Дувър.