Шърли Бъзби - Циганката

Джейсън вдигна ключа от пода, оттегли се в спалнята и закрепи свещта в една ниша, без да обръща повече внимание на Катрин. Хвърли няколко цепеници в догарящия огън, разположи се удобно в едно кресло и лениво вдигна глава към младата жена, която беше влязла след него в спалнята.

Тя полагаше огромни усилия да не забелязва голотата му, но великолепното мъжко тяло просто й се набиваше в очите.

— Къде беше тръгнала? — изкрещя внезапно Джейсън й Катрин се сгърчи като от удар. Все пак тя успя да се овладее, сложи ръце на хълбоците си и застана пред него.

— Вие… Нямате право да ми задавате въпроси! Отивам си и толкова! Не можете да ме държите като пленница тук и ако веднага не отворите вратата, ще започна да пищя, докато не събера цялата къща!

В продължение на един дълъг миг двамата се гледаха сърдито в очите, после Джейсън сви рамене и се изправи. Всяко от движенията му изразяваше спокойна самоувереност. Той блъсна стола, отключи вратата, отстъпи крачка назад и с подигравателен жест я покани да си върви.

Неочакваната му отстъпчивост я направи подозрителна, но след като му хвърли недоверчив поглед, Катрин все пак се запъти към вратата. Едва успя да му обърне гръб, когато той се хвърли към нея с гъвкавостта на пантера, затисна с една ръка устата й, за да заглуши ужасения писък, а другата уви около кръста й. Притисна я до себе си и я отнесе обратно в спалнята, макар че Катрин се съпротивляваше отчаяно. Тя го риташе с крака, ноктите й драскаха ръцете му, докато той я хвърли по лице на леглото.

Катрин понечи да изпищи, но Джейсън притисна лицето й в меките възглавници. Издърпа копринения шнур, с който през деня връзваха завесите, улови диво биещите се ръце и ги завърза на гърба й. Катрин напразно се опитваше да се освободи. Джейсън я притисна така силно с коляното си, че не можеше да си поеме дъх.

— Ще те задържа, докато аз искам — изръмжа дълбокият мъжки глас. — Когато престанеш да ме ядосваш, ще имам грижата да те уведомя. А дотогава ще стоиш, където аз съм решил.

След като върза ръцете й, Джейсън я обърна по гръб и побърза да затисне с ръка устата й, за да не изпищи. Стисна я между краката си, издърпа калъфката на възглавницата и я натъпка в устата й. Сините очи на Катрин святкаха от гняв. Джейсън измъкна дългия нож, който беше започнал да носи със себе си след първата среща с убийците, и младата жена се уплаши за живота си. С отмерени движения на ръцете той разряза дрехите й, докато остана съвсем гола. Само очите издаваха бушуващия в сърцето му гняв. После отряза остатъка от шнура, уви го около краката й и я завърза за края на леглото.

Приседна до нея и доволно огледа резултата от изкуството си.

— Може би не трябваше да ти връзвам краката, cherie — ухили се той. — Е, все пак така е по-добре, защото ако се захвана сега с теб, ще закъснея за дуела с Клив Пендълтън.

Последните му думи накараха Катрин да се разтрепери от глава до пети, но Джейсън не забеляза нищо. Той се прозина и започна да се облича. След малко откъм стълбата се чуха гласове и мъжът побърза да я завие до брадичката. Сега в леглото се виждаха само разбъркана черна коса и святкащи сини очи. Без да я удостои дори с поглед, той побърза да излезе от спалнята.

Катрин го чу да отваря външната врата и да говори с някого. После до ушите й достигна тракане на съдове. Сигурно беше влязъл Пиер със закуската. За съжаление той не беше сам. Прозвуча непознат мъжки глас:

— Казвам ти, Джес, по-рано беше просто невъзможно! Защо тези проклети дуели се насрочват все на зазоряване?

— Крайно време е някой да промени модата и да започнем да се бием малко преди следобедния чай!

Джейсън избухна в смях.

— Следващия път ще настоя за по-късен час, приятелю. Закусихте ли?

— Аз не искам нищо — отговори задавено Харис. — Ще ям после.

— Аз ще хапна малко от тази превъзходна шунка! Не се тревожи за Том, Джес. Той не понася дуелите — обясни примирително Баримор.

Катрин, която чуваше всяка дума от оживения мъжки разговор, трепереше от нервно напрежение. Господи, ами ако Том я видеше в това положение! Май трябваше да бъде благодарна на Джейсън, че не я принуди да закуси с него. Това беше единственото добро нещо в неуспелия опит за бягство. Иначе непременно щеше да я представи на приятелите си като най-новото си завоевание. Развижи се под завивката и простена от болка, защото шнурът се вряза болезнено в китките й. Парцалът в устата й пречеше да диша. Кога ли щеше да я освободи? Колко време траеше един дуел? Обхвана я отчаяние. Сигурно трябваше да лежи часове наред, докато Джейсън се върнеше — ако не дадеше указания на слугата си да я освободи преди завръщането му. Макар че мисълта да застане гола и безпомощна пред непознатия мъж също не беше кой знае колко привлекателна.