Шърли Бъзби - Циганката

Катрин стоеше неподвижна в средата на стаята и стискаше отчаяно голямата кърпа, която скриваше голотата й. Беше му благодарна, когато й подаде черна кадифена рокля, и побърза да се облече. Джейсън придърпа един стол към огъня и в този миг се появи Пиер, понесъл тежка табла с най-разнообразни ястия.

Докато седяха на тази късна вечеря, циганското момиче не престана да учудва Джейсън. Никоя циганка нямаше толкова бяла кожа и такива фини черти на лицето. Без да навлиза по-дълбоко, мъжът стигна до извода, че малката е незаконно дете на някой от местните лордове — обичайно беше благородниците да не се интересуват от такива деца, още по-малко от възпитанието им.

Катрин обаче умееше да си служи с приборите като истинска дама. Начинът й на говорене издаваше добро образование. Тя произнасяше думите ясно и уверено като него — а той беше завършил в Хароу! Кой знае, може би Клив Пендълтън я беше научил на всичко това, за да шпионира за него…

Докато разговаряха за незначителни неща и внимателно се изучаваха с погледи, Катрин го изненада с интелигентността си — и особено с непресторения си интерес към Луизиана.

— Защо се интересуваш толкова от родината ми? — попита с усмивка той.

Без да размисли, младата жена отговори:

— Брат ми живее там. Наследи от баща си имение близо до Начез.

Много й се искаше да си отхапе езика след този непредпазлив отговор, но Джейсън не му отдаде особено значение и шеговито попита:

— Имение ли?

Катрин прекара език по пресъхналите си устни и рязко отвърна:

— Разбира се. Как другояче би могла да се нарече наследената земя?

— Зависи от големината. При нас земята се мери на квадратни мили и обикновено наричаме именията плантации. Брат ти е наследил плантация, така ли?

Очите й се разшириха от почуда и Джейсън смаяно установи, че малката беше искрена, не просто добра артистка.

— Квадратни мили? Искате да кажете много хиляди хектари?

— Mais oui! — засмя се той. — Самият аз все още не знам къде се простира северната граница на имотите ми. Никога не съм стигал дотам. Правил го е само дядо ми, който е изпитвал особено удоволствие да обикаля земите си.

Катрин го гледаше с неприкрито любопитство. Този човек наистина беше благословен от съдбата. Беше красив и представителен, притежаваше чар и толкова голямо богатство, че не беше успял да обходи дори собствените си земи. А колко беше нахален!

Любопитството й бе успяло да отклони за известно време вниманието на Джейсън, но когато зелените очи се впиха в лицето й, а после се плъзнаха по тялото й, подчертано още повече от тежката кадифена рокля, лицето му се озари от жадна усмивка. Нали знаеше колко лесно се сваля роклята — беше я купил именно с това намерение. Споменът за гладката, копринена кожа отново събуди желанието му.

Катрин, която не беше забелязала внезапната смяна на настроението му, се облегна доволно в креслото си. Беше се стоплила, вечерята беше чудесна, а Джейсън се беше погрижил да й налива непрекъснато от горещия пунш с ром, поднесен към яденето. Доспа й се и ужасяващите събития от последните часове се скриха в най-далечното ъгълче на съзнанието й. Виждаше се, че има едно-единствено желание — да си легне. А намерението на Джейсън беше да я пъхне колкото се може по-бързо в леглото.

Тъй като не искаше да я плаши, той я вдигна внимателно на ръце и я положи на леглото. Замаяна от изпития алкохол, Катрин не се възпротиви. Очите й се затваряха. Тя се вгледа в трепкащите пламъци и сънено са запита защо ли леглото й е толкова голямо. Въздъхна и се отпусна на меките възглавници, без да е намерила отговора.

Джейсън се съблече, без да я изпуска от очи. На лицето му играеше доволна усмивка. Тамара щеше да има достатъчно време да се наспи, докато той се срещне с бившия й покровител. Първо обаче трябваше да уталожи сладката, мъчителна болка между краката си!

Катрин усети как леглото се изви под тежестта му, когато той легна до нея, но замаяното й съзнание възприе това проникване в спалнята й като част от транса, който я държеше в плен. Стресна се едва когато Джейсън започна да съблича роклята й.

Той я задържа и усмихнато проговори:

— Не мърдай, котенце. Щом искам нещо, аз си го вземам. Ей сега ще го изпиташ.

Катрин се взря в безпощадните зелени очи и пълната уста и се предаде на съдбата си. Знаеше, че колкото и да се съпротивлява, победителят ще бъде той. Пък и какво значение има това сега, помисли си горчиво тя. Вече нямам какво да губя.