Шърли Бъзби - Циганката

Топлотата и възбудата на нощта се изпариха. Катрин имаше чувството, че са я залели с ведро студена вода. Страхът разширяваше очите й и я стискаше за гърлото. Хвърли поглед назад и бе обзета от паника, като не го видя зад себе си. Сигурността, която предлагаше тълпата, отлетя надалеч. Затича се към фургона си, но се вцепени от страх, когато Джейсън внезапно изникна пред нея й я сграбчи в прегръдките си.

Обзета от диво отчаяние, тя се заблъска като уловена в капан сърна. Понечи да изпищи, но мъжът затвори устата й с жадна целувка. Това я смути окончателно, по гърба й пробягаха горещи тръпки. След няколко безкрайни минути Джейсън освободи устата й, изсмя се дрезгаво и я метна на рамото си. Отнесе я при коня си, скочи на седлото и препусна към гората. Музиката продължаваше да гърми в ритъма на фламенкото, засмените цигани се взираха като замаяни в новата танцьорка. Така никой освен старата Рейна не забеляза препускащия в галоп ездач.

Рейна не беше много наясно с чувствата си, но след малко сви рамене. Докато циганите лагеруваха тук, Тамара нямаше да може да се откъсне от тях. Да, Рейна трябваше да й направи още една, последна услуга — да отведе рода си далеч от тези места. Тя се запъти с решителни крачки към Мануел, издърпа го настрана и заговори:

— Време е най-после да обърнем гръб на Англия. Искам да видя отново испанската си родина. Кажи на мъжете, че тръгваме на разсъмване.

— На разсъмване? Към Испания? — Мануел не можеше да по-вярва на ушите си. — Ами Тамара? Кой знае кога ще се върнем…

— Тръгваме на зазоряване! — прекъсна го решително Рейна, обърна му гръб и го остави сам. В продължение на един дълъг миг мислите й се задържаха при Джейсън Севидж. Май само мъж като него беше в състояние да се справи със зверче като Тамара…

Когато оставиха лагера зад гърба си, Джейсън сложи отбраняващата се Катрин напреки на седлото пред себе си и обви кръста й с железна ръка. Тя го блъсна с все сила, но той само се изсмя и я притисна още по-силно до себе си.

Първоначалната дива паника отстъпи място на бесен гняв. Катрин отметна глава назад и проговори с леден глас:

— Какво възнамерявате да правите с мен?

Усмивката му беше нежно иронична, очите обаче останаха студени.

— Мисля, че е време да наваксаме пропуснатата любовна нощ. Заместничката, която ми изпрати, за съжаление беше твърде… зряла за вкуса ми.

Катрин нямаше настроение за шеги, а небрежността му я вбеси окончателно. Без да размисли, тя замахна и го удари с все сила през лицето. Джейсън спря коня, сграбчи я за косите и с такава сила дръпна главата й назад, че тя се олюля. Устата му се впи в нейната с такава бруталност, че устните й започнаха да кървят.

Катрин вдигна ръка, за да издере лицето му, но напразно. Джейсън я отблъсна и изви ръката й на гърба. После сграби роклята й и я раздра до талията. Извън себе си от страх и гняв, Катрин напрегна всичките си сили, за да се освободи. Успя да улови косата му, оскуба го и едновременно с това захапа езика му. Джейсън изрева от болка и я свали от коня. Тя се претърколи презглава и червената й рокля се вдигна над бедрата. В продължение на един дълъг миг тя остана неподвижна, после обаче скочи на крака и се втурна да бяга. Преди да е изчезнала в гората, Джейсън беше скочил от коня и я сграбчи в прегръдката си.

Двамата стояха един срещу друг като две големи, фучащи котки. Въздухът трепереше от напрежение. Джейсън бегло си припомни как само преди ден стояха край поточето и се гледаха по същия начин. Какъв глупак беше, че не я взе още тогава! Този път обаче нямаше да се размекне!

Притисна я брутално до себе си. Катрин веднага започна да се отбранява, малките й юмручета затропаха по гърдите му, но той не се трогна и впи устни в нейните. Ръцете й бяха притиснати между неговото и нейното тяло и той започна да милва разголения й гръб. Ожесточената й съпротива разпалваше още повече желанието му.

Девственото тяло на Катрин се разтърсваше от противоречиви усещания. Тя разбираше, че е в опасност, но беше безсилна да се противи. Внезапно в тялото й се надигна непозната жажда и тя се притисна до него със сила, която го смая. От гърлото на мъжа се изтръгна дрезгав смях. Той хвърли наметката си на земята и отново я прегърна. Междувременно Катрин беше успяла да се окопити и с последни сили го изрита между краката.

Болката беше разкъсваща, но Джейсън не я изпусна нито за миг от ръцете си.

— Малка мръсница! Ей сега ще си платиш за всичко! — изръмжа вбесено той, хвърли я върху наметката и се стовари отгоре й с цялата тежест на тялото си.