Шърли Бъзби - Циганката

Никога не беше виждал лицето й толкова отблизо и зелените му очи пламнаха на лунната светлина. Усети треперенето на стройното моминско тяло и се вгледа с усмивка в упоритите виолетови очи. Ръката му се стрелна надолу и разкъса роклята.

Катрин лежеше като замаяна. Наблюдаваше го и мислите се прескачаха в главата й. Макар да беше любопитна, изпитваше и известен страх от последната крачка. Не знаеше какво става между мъжа и жената и беше напълно неподготвена за удоволствието, което изпита след нежната милувка на устните му върху гърдите й.

Джейсън беше преметнал крак през бедрата й, за да я държи неподвижна, докато ръцете му изследваха тялото й, а устата му покриваше с целувки нежната кожа на врата и гърдите. Господи, колко беше сладка! Катрин направи последен опит да се отбранява, при което той повдигна брадичката й и пошепна:

— Мисля, че е време да престанеш. Достатъчно дълго ме водиш за носа, затова няма да те пусна, преди да съм взел онова, което искам. Уверявам те, че съм поне толкова добър, колкото и Клив Пендълтън. Престани да се преструваш на девица!

Катрин понечи да изкрещи, че наистина е недокосната, но мъжът затвори устните й с пареща целувка. Езикът му проникна дълбоко в устата й, ръката му се плъзна по вдървеното й тяло. Когато пръстите му се заровиха в копринения триъгълник между краката й, Катрин потрепери. Без да го съзнава, тя повдигна бедрата си срещу търсещите пръсти. Джейсън не пропусна да отбележи това чувствено движение и очите му блеснаха тържествуващо. Милувките му станаха още по-настойчиви.

Когато легна върху нея, Катрин направи последен опит да се освободи. Ала ръцете му притиснаха с нежна настойчивост бедрата й и я принудиха да остане неподвижна. Макар че малките й юмруци думкаха по гърба му, Джейсън разтвори краката й без усилия. За момент сякаш увисна във въздуха над нея — но в следващия миг проникна с мощен тласък в утробата й.

Болезненият вик на Катрин заглъхна под търсещите му устни, но Джейсън беше усетил лекото препятствие на девствеността й. Спря да се движи и я погледна смаяно. Поколеба се за миг, но после си заповяда да бъде нежен и продължи да я люби.

— Много съжалявам, cherie — прошепна меко той, преди властният глад на тялото му да го завладее изцяло.

Физическата болка, която Катрин изпита, беше нищо в сравнение с безмерното унижение. Тя лежеше като прекършено цвете под него; дори когато всичко свърши, не направи опит дори да се увие с разкъсаната рокля. Не забеляза, че Джейсън се надигна, приведе в ред дрехите си и се наведе над нея.

Устата му беше изкривена в болезнена гримаса. Измъчван от гняв и разкаяние, той проклинаше слепотата си. Как можа да не забележи, че малката циганка не си играе с него, а защитава честта си! Изпита отвращение от себе си. Коленичи до нея и се опита да завърже около кръста й разкъсаната рокля. Когато я докосна, тя се дръпна назад като подплашено животинче.

Катрин беше напълно безчувствена, но като усети докосването му, тялото й се разтрепери от страх. Какво ли щеше да направи с нея? Този път мъжът беше нежен и внимателен, уви безволното й тяло в наметката си и я вдигна на седлото.

Пътя до странноприемницата изминаха в мълчание. Без да съзнава какво прави, Катрин се облегна на гърдите му и се заслуша в равномерните удари на мъжкото сърце. Джейсън отведе коня в обора, после я отнесе в стаята си, опазвайки я от любопитни погледи. Положи я внимателно на леглото и нареди на Пиер да приготви ваната. Наля чаша бренди и я принуди да отпие голяма глътка от парещата течност. Когато топлината на алкохола проникна във вените й, бойкият й дух отново се събуди и тя трескаво затърси възможност за бягство. В този момент се върна Пиер, следван от двама прислужници, които носеха голямата месингова вана. Огънят в камината вече се разгаряше. Катрин се уви плътно в дебелата наметка, засрамена от любопитните погледи на възрастния мъж.

Когато всичко беше готово, Джейсън заповяда на слугите да излязат и бавно пристъпи към свитото на леглото момиче. Катрин не го изпускаше от очи. Лицето й изразяваше решителност. Внезапно Джейсън избухна в смях. Разкаянието, което го мъчеше досега, беше много неприятно чувство, а съжалението, което момичето бе събудило в душата му, беше досадно и мъчително. Затова пък умееше да се оправя отлично с разгневени жени. Поклони се подигравателно и проговори:

— Банята ви чака, милейди.

— Оставете ме сама! — изфуча младата жена. — Нямам намерение да се излагам на похотливите ви погледи.