Шърли Бъзби - Циганката

— Не! — гласеше решителният отговор.

Роксбъри направо се стресна.

— Какво означава това?

— Много просто: тази вечер няма да тръгна за Лондон. При никакви обстоятелства.

— Позволяваш ли да попитам защо?

— Между другото и защото трябва да уредя едно дребно несъгласие с Клив Пендълтън.

— Аха. Различие в мненията, значи. Доколкото разбирам, не си бил особено предпазлив. Сега не е време за уреждане на дребни несъгласия.

— Да не искаш да кажеш, че беше по-добре да се скрия под леглото?

— Пита се под чие легло.

— Много си остроумен!

— Говоря сериозно, Джейсън. Не можеш ли да уредиш този проблем по-бързо? И те съветвам да не го убиваш на място! Първо трябва да проследим какви хора откупуват информацията му.

— Ще помоля Пендълтън и Харис да попритиснат секундантите му и да насрочат дуела за утре сутринта. Вдругиден ще бъда в Лондон. Доволен ли си сега?

— Разбира се. Само внимавай с раната. Тя може да създаде някои предимства за Пендълтън.

— Няма да се съглася на дуел с шпаги. Ще се стреляме и раната няма да ми попречи — отговори с усмивка Джейсън, припомнил си, че тази вечер му предстои още едно усилие, при което раната също нямаше да представлява особено препятствие.

През целия ден небето беше осеяно с черни дъждовни облаци, затова пък нощта беше студена и ясна. Катрин се измъкна тайно от заспалата къща и огледа с усмивка пустата алея. Знаеше, че е пропуснала истинската сватба, която се извършваше на разсъмване, но нямаше как да се измъкне от дома си, без да привлече вниманието на майка си. Най-после всички се оттеглиха по стаите си и дойде време да отиде в циганския лагер.

Буен огън озаряваше тъмната нощ и хвърляше ярка светлина върху колите и шатрите. Огънят създаваше мирна и все пак възбуждаща атмосфера, горещината на пламъците гонеше студа на ранната пролетна нощ. Сияеха тъмни лица, блестяха бели зъби, десетки черни очи засвяткаха весело срещу Катрин, когато се появи в лагера. Изпълни я топло чувство на принадлежност към тези хора; тя беше една от тях, нищо, че не се бе родила тук. Това беше родното й място.

Откъм огъня долиташе тихият звук на китари и цигулки. Ритъмът на фламенкото бавно завладя цялото й същество. Тя затропа с краче в такт с музиката. В този момент Хуана, едно от младите момичета, скочи в кръга и затанцува в самозабрава. Движенията й се отличаваха с естествена прелест. Над главата си размахваше пъстро дайре.

Възрастните цигани наблюдаваха вихрено танцуващото момиче, бъбреха помежду си и се смееха, докато младите, между тях и Катрин, пляскаха с ръце и тропаха с крака по земята. Възбуждащата музика държеше девойката в сладкия си плен и тя не можеше да откъсне поглед от танцуващите езичета на пламъците, които бяха в странно съзвучие с дивата, страстна мелодия. Несъзнателно младежите бяха образували кръг около танцьорката и когато Хуана се умори, десетки ръце избутаха в средата Катрин.

Виното и музиката бяха загрели кръвта й и когато ритъмът се ускори, тя затанцува като в транс. Черната й коса се развяваше като жива, ръцете й бяха вдигнати високо над главата, краката й тропаха в главозамайващ ритъм. Яркочервената рокля бе обвила като втора кожа гъвкавата й фигура, широките поли се увиваха около стройните крака. Тя се въртеше безспир и леката, шумяща материя рисуваше кръгове във въздуха.

Катрин бе завладяна от магията на нощта и опияняващата музика. Вече не виждаше засмените, пляскащи в такт цигани около себе си, останаха само осветеният от пламъците мрак, сипещите се искри и неведомият копнеж в гръдта й. Очите й бяха полузатворени, замъгленият поглед неволно се устреми към непознатата тъмна фигура, която се беше облегнала на един от старите дъбове в края на поляната.

Лицето на мъжа беше в сянка, но тя веднага позна твърдата брадичка и чувствената уста. Едрата фигура беше загърната в черна наметка, изпод която надничаха белите яка и маншети. Музиката и настроението в лагера изглежда не бяха затрогнали сърцето му. Без да го осъзнава, Кристин започна да танцува за него — само за него.

Стройните й бедра се извиваха прелъстително, ръцете й сякаш посягаха към него, твърдите млади гърди, едва закрити от червената рокля, се полюшваха подканващо, сякаш жадуваха милувката му. Мъжът не устоя и направи крачка напред. Изражението в зелените очи я върна рязко в действителността.

Топлият, жаден поглед я накара да се препъне, но само след миг тя се овладя, обърна се и хукна да бяга. Проби си път между празнично настроените цигани, но никой не й обърна внимание, защото в кръга беше изскочило друго момиче.