Шърли Бъзби - Циганката

Рейна с мъка скри учудването си. Значи Тамара не й беше разказала всичко! Тя огледа внимателно младия мъж, взе решение и отговори бавно и отмерено:

— Утре вечер в лагера ще има циганска сватба. Тамара ще бъде тук.

Видя как белите му зъби блеснаха в мрака, чу тихия му смях. Желязната хватка се разхлаби.

— Слушай, стара вещице, ще ми позволиш ли да се измъкна оттук, без да събереш целия лагер с крясъците си?

Рейна изхихика и отговори сухо:

— Не сме се карали, нали? Оставете ме да се наспя. — Тя се обърна към стената и добави: — И затворете грижливо вратата, като излезете.

Без да бърза, Джейсън потегли обратно към странноприемницата. От време на време луната изчезваше зад бързо носещите се облаци и тесният път потъваше в мрак. Дърветата от двете страни хвърляха дълги, черни сенки. Тамара го надхитри и нарани мъжката му гордост, но Джейсън не знаеше кое го бе ядосало повече — дали защото не беше дошла или защото беше напъхала в леглото му онази отблъскваща старица. Само като си помислеше за нея, стомахът му се преобръщаше. Тази малка змия, как ли му се надсмива сега!

Внезапно зад гърба му се чу шум. Припомни си, че от изт, вестно време насам чуваше леко пращене, но беше толкова потънал в мислите си, че не му обърна внимание. Очевидно преследвачът му беше започнал да става непредпазлив.

Ръката му се плъзна безшумно към дългия нож на колана. Въздишката му изразяваше облекчение. Ако невидимият преследвач решеше да се приближи, той щеше да го посрещне с изваден нож. През ума му премина мисълта, че старата циганка все пак е събудила мъжете от лагера, но той побърза да я отхвърли: циганите щяха да го преследват с гръм и трясък. Който и да беше нощният му придружител, той явно държеше да остане незабелязан.

Джейсън се престори, че не е забелязал нищо, и продължи пътя си. Вслушваше се напрегнато във всеки шум зад гърба си и накрая стигна до извода, че преследвачът е само един. В настроението, в което се намираше, двубоят идваше тъкмо навреме. Продължи да се преструва на нищо неподозиращ и пусна коня в равномерен тръс. Не искаше да остави впечатление, че се е втурнал да бяга; но и нямаше намерение да предизвиква противника си с излишно бавене. Възможно беше непознатият просто да е проявил любопитство. Но като си спомни думите на вуйчо си, това му се стори направо невероятно.

Джейсън пришпори коня и чу, че другият също препусна по-бързо. Двамата сякаш си играеха. Щом Джейсън забавеше ход, преследвачът правеше същото, щом препуснеше малко по-бързо, човекът зад него бързаше да навакса разстоянието. Само дето преследвачът вече не се стараеше да остане незабелязан.

Джейсън осъзна, че сблъсъкът е въпрос на минути. Пусна коня в лек галоп, трескаво размисляйки дали да избяга. Ала тъй като нямаше представа къде точно се намира, побърза да отхвърли тази мисъл.

Най-после реши да сложи край на тази глупава игра и заби шпори в хълбоците на коня. В този момент непознатият изскочи между дърветата. Джейсън хвърли бърз поглед през рамо, но луната тъкмо се беше скрила зад облак и той можа да различи само нечия масивна фигура, прилепена към гърба на коня.

Преследвачът изскочи от прикритието си, но не се опита да го настигне. Изведнъж Джейсън осъзна, че другият нарочно го бе тласнал в тази посока. Луната изскочи иззад облаците и в същата тази секунда Джейсън забеляза кратко проблясване на метал в ръката на втори ездач, излязъл срещу него.

Ръката му инстинктивмно дръпна юздите и жребецът се изправи на задните си крака. Джейсън все още се бореше с обезумялото животно, когато отекна изстрел. Остра болка прониза рамото му. Макар че първият преследвач се стараеше да избегне опасната близост с копитата на развилнелия се кон, той бе улучен и се строполи на земята. Само след миг вторият нападател също се стовари върху диво биещата се купчина коне и хора.

Разтърсен до дън душа, обзет от сляпа ярост, Джейсън се превърна в тигър, жадуващ плячка. Издърпа жребеца си от бъркотията, обърна го и отново го насочи към двамата нападатели. Разбойниците едва ли имаха време да осъзнаят какво ги чака.

Мъжът, който беше стрелял, дори не забеляза опасността. Единственото, което видя, беше мътният блясък на метал в близост до гърлото си. Оставаше му да живее само частица от секундата и той не успя дори да изкрещи. Свлече се на земята и не мръдна. Другарят му отчаяно се опита да се измъкне от мястото на битката.

Джейсън нямаше намерение да го остави да избяга. Настигна го само след минута и се метна на гърба на чуждия кон. Беглецът усети как желязна ръка обхвана изотзад врата му и стоманеното острие се заби в ребрата му. Хвърли се настрана, обзет от смъртен страх, но нищо не му помогна. Двамата се строполиха на земята и уплашеният кон се втурна да бяга. Джейсън беше опитен боец. Опря колене в раменете на мъжа, за да го задържи неподвижен, и огледа внимателно непознатото лице. После опря ножа в разголеното му гърло.