Шърли Бъзби - Циганката

Все пак Елизабет много искаше да разбере доколко е осведомен Джейсън за връзката й с Клив. Ако все още държеше да го направи свой съпруг, трябваше да прояви максимална предпазливост. Днес обаче се чувстваше по-сигурна от всякога. Той я обича, може ли да бъде другояче! Не преставаше да я преследва, а тази вечер се изложи на сериозна опасност, за да се промъкне в стаята й и да бъде с нея. Кой знае, може би само след минута щеше да я помоли за ръката й. Щом стане неин съпруг, ще му разкаже всичко за коварните интриги на Клив Пендълтън. Елизабет се сгуши в него, сложи глава на голите му гърди и зададе прастария въпрос:

— Джейсън, обичаш ли ме?

От гърлото на мъжа се изтръгна дълбок стон. Mon Dieu, пак ли старата песен? Не беше в настроение да й наговори нищо незначещи лъжи. Скочи от леглото, нахлузи набързо кожения панталон и обу меките мокасини. Елизабет го изгледа стреснато, но след малко скочи, препречи пътя му, обви меките си ръце около врата му и рече с уверена усмивка:

— Ти не отговори на въпроса ми. Обичаш ли ме?

— Не! — отговори грубо той. Ръцете й се отпуснаха безсилно.

— Какво искаш да кажеш?

— Много е просто. Исках те и те взех. Ти беше съгласна, нали? Дадох ти също толкова, колкото и ти на мен. Беше чудесно, но това не означава, че те обичам. Желая те силно, защото си красива, но съм желал по същия начин и дузина други жени.

— Как можеш да ми говориш така, след всичко, което се случи между нас? — попита невярващо тя.

— Физическото желание, мила моя, непрекъснато се бърка с любовта. За щастие аз не вярвам в онова, което ти наричаш любов, и го виждам такова, каквото е в действителност — обикновен, животински глад.

Мечтите на Елизабет се разтрошиха на парченца. В гърдите й се надигна луд гняв. Той не можеше да си позволи това с нея! Ей сега щеше да предизвика скандал! Погледът й се устреми към заключената врата. Трябваше само да я отвори и да изпищи — след минута щяха да дотичат родителите й, гостите, семейство Браунли и слугите! Щяха да го намерят полугол в спалнята й и нямаше да му остане друг избор, освен да я направи своя жена. Какво я беше грижа за скандала и за клюките, щом щеше да стане богатата мисис Севидж от Луизиана!

Тя посегна към тънкия халат и се уви в него. После вдигна кожената му риза и я скри зад гърба си.

— Може би ще минеш и без нея? — пошепна дяволито тя.

Джейсън се опита да я изтръгне от ръцете й, но Елизабет я притисна силно до гърдите си и затанцува с нея из стаята. Мъжът се облегна на високата рамка на леглото и я загледа с присвити в тесни цепки очи. Елизабет сякаш видя пред себе си готов за скок тигър и това я уплаши. Въпреки това продължи да се усмихва предизвикателно и да обикаля около него, без да го изпуска от очи.

— Няма ли да облечеш хубавата си риза? — продължи да го дразни тя. — Навън е толкова студено! — Размаха дрехата пред лицето му, но той дори не направи опит да я достигне.

Неподвижността му би трябвало да я накара да се замисли, но Елизабет не оцени недвусмисленото предупреждение в позата му. Джейсън прокле собствената си глупост. Не си правеше никакви илюзии относно Елизабет Маркъм и знаеше, че трябва да я успокои, за да се отърве от неприятното положение.

Тя танцуваше около него като молец около запалена лампа.

— Джейсън, скъпи, защо не си поиграем? Няма ли да вземеш ризката си? Ела, ела, ела!

Ако не беше толкова сигурна в себе си, жената щеше да забележи лекото пристягане на мускулите му. Вместо това тя прояви лекомислие и заподскача още по-близо до него. След миг едрата мъжка ръка се стрелна към нея като нападаща змия и издърпа ризата от стиснатите й пръсти. Елизабет изгуби равновесие и падна на гърдите му — точно в мига, когато стоманеният юмрук се стовари с такава сила върху брадичката й, че главата й отлетя назад. Ударът едва не й счупи врата. Тя се свлече в безсъзнание на пода, Джейсън коленичи до нея и прегледа врата й за по-сериозни наранявания. Като не намери нищо, той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото. Зави я грижливо и й обърна гръб.

Сега вече движенията му бяха бързи и целенасочени. Облече ризата, отиде до вратата и се ослуша. Навсякъде цареше тишина. Превъртя безшумно ключа и излезе в коридора.

Когато след няколко минути луда езда прибра коня си в обора на странноприемницата, там вече го чакаше конярят Жак.

— Такива са младите господа! — изръмжа възрастният мъж. — Нямат ум в главите си! Ами ако бях вдигнал тревога още преди час? Щяхте здравата да си изпатите!