Шърли Бъзби - Циганката

След малко Джейсън се съблече и полегна до нея. Тя се притисна до него, сгуши се в силните му ръце и простена от удоволствие, когато навлезе в нея. Този път тласъците бяха бавни и доведоха насладата почти до непоносимост. Елизабет помисли, че няма да издържи, започна да плаче и да се моли. Тялото й отговаряше на всяко движение и двамата се носеха по буйните вълни на удоволствието.

След това дълго лежаха един до друг, уморени и доволни. Тя милваше с копринената си коса коравото му рамо, докато неговите пръсти се плъзгаха лениво по гърдите й.

— Нахалник! — прошепна дяволито тя. — Идва и се промъква през прозореца! Прекрасно е, че си толкова дързък!

Джейсън я изгледа развеселено. В леглото Елизабет беше несравнима — и почти толкова опитна, колкото самият той. Имаше късмет, че не прилагаше разни кокетни трикове, за да го хване на въдицата си. Той се прозина и сложи ръка върху очите си. Елизабет се облегна на лакът и плъзна пръсти по тялото му. За първи път откри златната гривна на рамото му.

— Какво е това? — смая се тя.

Джейсън хвърли небрежен поглед към старинния накит й отговори:

— Просто украшение, което обичам. Защо?

Елизабет сви рамене.

— Само така — прошепна тя. — Бях любопитна. Необичайно е мъж да носи такова нещо и реших, че има някакво особено значение. Сигурно ти е подарък от някоя жена?

Джейсън я изгледа развеселено и се изсмя.

— Джентълменът не издава своите тайни.

Отговорът не й хареса, затова побърза да смени темата.

— Не мислиш ли, че аз съм по-добра от циганката на Клив Пендълтън? — попита закачливо тя.

— Тъй като не съм спал с циганката на Клив Пендълтън, както я нарече, не мога да ти дам отговор.

Тези думи също не й се понравиха, тя изкриви устни и изхленчи:

— Тогава какво си правил цял следобед в циганския лагер?

Джейсън въздъхна. Защо жените толкова обичаха да клюкарстват? Обърна се по корем и отговори кратко:

— Купувах коне.

— Но това е смешно, скъпи! Да вярвам ли на думите ти?

— Все ми е едно вярваш ли или не. Казах ти истината, а ако тя не ти харесва, не мога да променя нищо.

Елизабет беше достатъчно мъдра да изостави и тази тема и се сгуши в него.

— Какво всъщност ти наговори Пендълтън? — попита любопитно Джейсън.

— Само, че си бил запленен от прелестите на Кат… исках да кажа на Тамара.

— Защо го е разказал точно на теб? — попита замислено Джейсън.

Елизабет избухна в нервен смях.

— Клив Пендълтън е от хората, които изпитват удоволствие да настройват приятелите си едни срещу други. Знаеше, че ще ме ядоса, затова го направи. — Тя го целуна по устата и промърмори: — Аз съм много ревнива.

— Познаваш ли добре Пендълтън? — Небрежно пошепнатият въпрос беше сигнал за тревога. Студеният поглед на зелените очи също не можа да я успокои. Ала само след миг Елизабет изпита неудържимо задоволство — Джейсън я ревнуваше!

— Всеки познава Клив Пендълтън, скъпи. Можеш да го срещнеш у всички по-известни аристократични семейства — отговори меко тя и обви с ръце врата му.

— Бил ли ти е любовник?

— Не ставай смешен! — раздразни се тя. — Беше кръщелник на чичо ми и се познаваме от деца. Нямаш основания да ми задаваш този въпрос — освен ако не ме ревнуваш.

— Не съм ревнив, cherie, просто проявявам любопитство.

— Защо? — попита кратко тя.

— Защото Клив се интересува твърде очебийно от мен и делата ми. Това ме прави любопитен.

— О, нима някойх в състояние да прозре човек като Клив! Трябва ли сега да говорим за него? И без това създава само неприятности.

— Права си, мила — засмя се Джейсън. — Само да знаеш колко си права!

— Какво означава това?

— Тази вечер непрестанно се опитваше да ме постави в затруднено положение. Едва успях да се измъкна.

— Но ти не се опитваше да се измъкнеш. Ти си го предизвикал! — провикна се възбудено Елизабет. В следващия миг й се дощя да си отхапе езика. Ама че я свърши!

— Така значи — промърмори хладно Джейсън. — Аз съм го предизвикал. Откъде знаеш? Пак ли от Пендълтън? Изрично се споразумяхме дамите да не узнаят нищо.

Елизабет прокле ядно Клив и вечните му интриги, но се постара да изобрази на лицето си изкусителна усмивка.

— Джейсън! — оплака се глезено тя. — Нима дойде при мен, за да задаваш глупави въпроси? Ако е така, можеш веднага да си тръгнеш.

— Да ме прогониш само заради любопитството ми? Не ми се вярва — отговори през смях мъжът и целуна полуотворените й устни. Този път не си направи труд да бъде нежен, а я взе внезапно и брутално, сякаш изобщо не се интересуваше от чувствата й. Странно, но насилието сякаш възбуди още повече ненаситната й чувственост.