Шърли Бъзби - Циганката

— Защо ли? И на мен много ми се иска да зная защо.

— Какво ти се иска да знаеш?

— Защо Пендълтън е полудял от желание да ме убие.

— Не си прав! Той не иска дуел на живот и смърт. Иска само да се пролее малко кръв — отговори уверено Баримор.

— Не съм много сигурен. Защо тогава не престана да ме предизвиква? Само до преди минути вие твърдяхте в един глас, че ме обиждал нарочно.

— Това още не означава дуел на живот и смърт — заекна Баримор.

— Хайде, нека не говорим повече за това. Да отидем при дамите и да се насладим на остатъка от вечерта.

— Вече нямам настроение за забавления — отбеляза мрачно Харис. — Най-добре да останем тук и да помолим да ни донесат вино.

Джейсън обаче нямаше желание да се крие. Тримата слязоха в салона, където се бяха събрали повечето гости.

Мисис Браунли, облечена в яркочервена коприна, беше пълна дама и се отличаваше със същата любезност като мъжа си. Щом ги видя, тя се запъти веднага към тях. Почука по ръката на Джейсън с ветрилото си и извика:

— Къде бяхте, лошо момче? Май ще се наложи да ви се разсърдя. Елизабет твърди, че сте й обещали да обръщате нотите. Чакаме ви в музикалния салон.

Елизабет вече седеше зад рояла и го посрещна с гневен поглед. Джейсън беше очарован от гнева й. Яростно святкащите очи бяха в прелестен контраст с прекрасната рокля в цвят на слонова кост. Тази жена наистина беше в състояние да покорява мъжките сърца.

Крехките, позлатени столове бяха наредени в полукръг около рояла и след като дамите и господата се настаниха удобно, Джейсън бавно се запъти към Елизабет.

— Къде беше днес следобед? — изсъска ядно тя.

За момент той не разбра въпроса й. Чак след това се сети, че бе обещал да излезе на езда с нея. Сви небрежно рамене и отговори:

— По-късно ще ти обясня всичко, мила моя.

Устните й се извиха в принудена усмивка.

— Не си прави труда — пошепна сърдито тя. — Клив вече ме осведоми, че имаш склонност към онези неизмити деца на природата.

Джейсън забеляза любопитството на гостите и побърза да приключи разговора.

— Значи, няма нищо за обяснение. Предлагам да изоставим тази тема, за да не даваме повод на клюкарите да злословят.

Елизабет прехапа устни. Знаеше, че Джейсън е прав, но й се искаше да изкрещи в лицето му колко го мрази. Не си представяше така следващата им среща. Скри истинските си чувства зад сияеща усмивка, подреди нотите и засвири. Техниката й беше добра, но мислите й се носеха някъде много далеч. Нищо чудно, че слушателите скоро започнаха да стават неспокойни, и Елизабет прояви достатъчно разум да завърши набързо изпълнението си. След обичайните учтиви ръкопляскания възрастните господа се оттеглиха в салона да играят карти. Младите дами и кавалерите им се събраха около рояла, а по-възрастните дами насядаха в другия край на салона и прислужниците им поднесоха освежителни напитки. Джейсън се отдели от групата на младите и се запъти към ъгъла, където бе забелязал приседналата плахо до баба си Аманда.

При звука на гласа му Огъста прекъсна разговора си с майката на Елизабет, Сеси Тримейн, и сърдито попита:

— Къде е негодният ми внук? Защо не дойде да се погрижи за нас?

— Доколкото разбрах, той се присъедини към мъжете за няколко игри на карти, мадам.

— Е, тогава, лека нощ, Том Харис! Тази вечер няма да го видим повече. А много добре знае, че питах за него! Страхливец такъв! Какъв е този свят, в който собственият ти внук се страхува от една възрастна жена!

Джейсън отговори с някаква незадължаваща любезност. Но старата дама не го остави на мира. Ето че започна да го разпитва какви са плановете му за женитба!

— А вие още ли не сте ми намерили подходяща годеница? — попита подигравателно той.

Сеси Тримейн, която следеше внимателно разговора, побърза да се намеси:

— Сигурна съм, че цивилизован джентълмен като вас може да се задоволи само с англичанка от добро семейство.

Огъста, която се ядоса, че я прекъснаха и не пропусна да отбележи, че майката рекламира собствената си дъщеря, не пожела дори да я изслуша.

— О, не — промърмори пренебрежително тя. — Джейсън със сигурност иска нещо повече от добро семейство.

— Да, разбира се — избъбра Сеси. — Сигурно желаете съпруга, която е не само красива, но и добре възпитана. — Сякаш случайно, гордият майчински поглед се устреми към Елизабет. „Там ще намерите всичко, което желаете“, казваше този поглед.

Джейсън, комуто вече не беше до смях, отговори хладно:

— Тъй като дамите знаят по-добре от мен от какво имам нужда, аз предоставям на тях възможността да решат вместо мен. Кой знае, може би ще одобря избора ви. — Той се поклони и излезе от салона.