Шърли Бъзби - Циганката

— Кога? — попита задавено Катрин. Този въпрос й се стори най-безопасен.

Мъжът се усмихна и зъбите му блеснаха.

— Утре вечер. Дотогава ще съм подготвил всичко за твоето пристигане.

Безкрайно учудена на себе си, Катрин трябваше да признае, че не бърза да избяга от прегръдката му. Искаше да остане още дълго с него, да усеща устните му върху своите, да се забрави в обятията му. Изглежда, Джейсън беше отгатнал какво става в сърцето й, защото в следващия миг я притисна с все сила до себе си, затвори с безмилостна твърдост полуотворените й устни и я зацелува като умиращ от жажда.

Не знаеха колко време е минало, когато Джейсън я пусна.

— Не ме изкушавай, Тамара! — прошепна дрезгаво мъжът. — Не съм свикнал да чакам, когато пожелая някоя жена. Върви си, ако не искаш да те взема още сега!

Тези думи и почти сърдитият израз на лицето му я изтръгнаха от опиянението, което я бе завладяло. Катрин осъзна, че беше много близо до пълното отдаване, и се изтръгна рязко от ръцете му. Затича се към коня си, без да поглежда назад. Каква глупачка беше! Заслужаваше да я вземе насила! Та тя се държа направо предизвикателно!

Беше твърде заета да се самообвинява и не забеляза, че Джейсън върви по петите й. Едва не изпищя, когато ръката му я вдигна без усилия на седлото. Щом я настани удобно, той сложи ръка на бедрото й и властно нареди:

— Вече за нищо не се тревожи, малката ми. Аз ще уредя всичко и скоро двамата ще се наслаждаваме на страстта си. Утре вечер те чакам в странноприемницата. Ще кажа на собственика, че идваш по моя покана. — Зелените му очи обходиха жадно тялото й. — Не е нужно да носиш дрехи — отбеляза небрежно той. — Аз ще ти накупя много красиви неща. — Ухили се и добави: — Макар да се съмнявам, че през първите дни ще са ти нужни много дрехи.

Катрин понечи да отговори, но Джейсън плесна Шеба по задницата и кобилата полетя в галоп.

Катрин измина целия път до лагера в буйно препускане, сякаш искаше да си счупи врата. След няколко минути вече търкаше гърба на запотената Шеба, потънала в мислите си. Погрижи се за коня и тръгна да търси Рейна. Намери я в компанията на приятелката й Илона недалеч от фургона й.

Илона беше една от най-грозните и най-възрастни жени в лагера. И на млади години не беше красавица, а и животът се бе отнесъл неблагосклонно към нея. Преди години беше загубила едното си око в бой с ножове и криеше грозната дупка с мръсна черна превръзка. Нищо обаче не можеше да скрие дълбокия, тъмно оцветен белег, който пресичаше хлътналата й буза и широкото чело чак до корените на косата. Илона се ухили приятелски на Катрин и в устата й зейнаха огромни дупки. Повечето зъби бяха изпочупени или изгнили. Катрин харесваше Илона. Усмихна се и преседна до двете жени.

Скоро Илона стана да си върви. Очевидно беше разбрала, че девойката иска да остане насаме с Рейна. Едва се беше отдалечила, когато Катрин заговори:

— Тази сутрин беше права. Опасно е да обикалям наоколо без слуги. Все едно дали ми харесва или не, време е да престана да си играя на циганка.

Рейна я погледна учудено, но Катрин продължи решително:

— Нанеси се в моя фургон. Подарявам ти го. Щом пренесеш нещата си, вече няма да посмея да променя решението си.

— Ами сватбата? Тамара ли ще ни гостува или лейди Тримейн?

Катрин въздъхна потиснато. Беше забравила, че след два дни ще се състои сватбата на Золтан и Санчия. А толкова се радваше на предстоящото празненство… Погледна дяволито Рейна и направи гримаса.

— Ще дойда на сватбата като Тамара. За последен път — каза твърдо тя и стана, за да избегне възраженията на циганката.

Когато след малко срещна отново Илона, бе осенена от великолепна, направо дяволска мисъл. Спря и заговори със старицата. Очите й святкаха злобно. След като се разбра с Илона, се отдалечи, усмихвайки се по начин, който не предвещаваше нищо добро за Джейсън Севидж.

Докато Катрин вземаше съдбоносни решения, Джейсън яздеше към Мелтън Момбри, красиво градче с добре заредени магазини. Той прекара там два часа в търсене на подходящи дрехи за новата си любима. Все пак й беше обещал…

Вечерята, на която беше поканен в Браунли, беше отлична, разговорите остроумни и възбуждащи. Единственото, което го смущаваше, беше странното поведение на Клив Пендълтън. Очевидно беше, че бившият офицер търси да влезе в спор с него, макар Джейсън да не разбираше защо. Не му се вярваше, че причината може да се крие в малкото циганско момиче, защото Пендълтън буквално я беше набутал в ръцете му. Когато още в началото на вечерта го уведоми, че от днес нататък Тамара минава изцяло под негово покровителство, Пендълтън само вдигна равнодушно рамене.