Шърли Бъзби - Циганката

Постепенно непознатият ездач забави темпото и насочи коня си към края на гората, където течеше бистър поток. Спряха на малка полянка, мъжът скочи от коня и Катрин отново усети желязната ръка, която доста грубичко я изправи на крака. Замайването премина. Пред нея стоеше мъжът, причинил й толкова неприятности тази сутрин! Кой друг би могъл да бъде, каза си ядно тя. Пак този Джейсън Севидж!

— Всичко наред ли е? — попита тихо американецът.

— Какво означава това? — изсъска тя, съвсем не както подобаваше на една дама.

Загрижеността изчезна от лицето му. Отговорът прозвуча сухо.

— Доколкото разбирам, страхът не е навредил на темперамента ти.

— Какъв страх? — изкрещя сърдито тя.

— Е, може да съм се лъгал. Като те видях, реших, че конят е полудял. Помислих, че ще е най-добре да те смъкна от гърба му.

— Да не сте решили да си поиграете на джентълмен? — изфуча тя. — Очевидно ролята е непривична за вас.

Мъжът се облегна на едно грапаво стъбло и небрежно отбеляза:

— Вече съм сигурен, че ще ми достави голямо удоволствие да те опитомя, малката. Клив Пендълтън е твърде кротък за фурия като теб. Ние двамата сме по-буйни.

Катрин го изгледа със святкащи от гняв очи.

— Глупав, надут пуяк! — отвърна задавено тя. — Наистина ли смятате, че ще ви стана любовница, само защото сте го поискали?

Внезапно Джейсън изостави небрежната си поза и я дръпна в обятията си. Затвори устата й с дълга, дръзка целувка, която разруши без остатък детинските й, романтични представи за любовта между мъжа и жената.

Притисна я до себе си и тя почувства твърдите мускули на краката му. Целувката ставаше все по-страстна, ръцете му се плъзнаха собственически по гърба й и се сключиха около твърдото малко задниче. Когато мъжът притисна още по-силно до себе си непротивящото се тяло, Катрин усети как твърдата му мъжественост се трие в бедрата й. Двамата се отпуснаха на тревата с преплетени едно в друго тела, преизпълнени с чувствено очакване. Джейсън развърза връзките на блузата й и нежното докосване на пръстите му я опари като огън. Нежността на мъжа правеше всяка съпротива невъзможна, а някъде дълбоко в себе си Катрин знаеше, че няма желание да го отблъсне. Искаше това сладко мъчение да продължава още и още. Той правеше всичко, за да отговори на желанията й. Полегна върху нея, притисна бедрата й с крак и впи устни в меката извивка на врата й. Устата му остави пареща следа по меката й кожа. Когато зацелува гърдите й и плъзна ръце надолу по тялото й, Катрин престана да мисли и се надигна срещу него. Той вдигна полата й и започна да милва разголените бедра. Пареща, но сладка болка я накара да се притисне до милващата му ръка, сладостният й стон заглъхна в страстната му целувка.

Някъде много отдалеч, от тъмните ъгли на съзнанието, в главата й проникнаха сигнали за опасност. Макар да беше напълно объркана, Катрин се опита да го отблъсне. Но мъжът само тихо се изсмя и отново посегна под полата й. Ръката му погали дългото бедро и се отправи по-нагоре. Изведнъж я обзе ужасяваща увереност, че това може да завърши само по един начин, и тя отново се опита да се изтръгне от прегръдката му. Отчаянието й даде сили. Когато Джейсън вдигна глава и тя прочете в очите му, че е решен да отиде докрай, бе обзета от дива решителност да не се поддаде на изкушението. Претърколи се настрана, скочи на крака и устреми гневен поглед него. Гърдите й се повдигаха и спускаха неравномерно.

Джейсън се хвърли напред, но Катрин отскочи със задавен писък. Тогава мъжът се изправи с едно-единствено гъвкаво движение. Изгледа я с присвити очи и презрително попита:

— Колко? Искам да чуя какво ще ми струва благоволението ти. Може би искаш да ти купя собствена карета? Да те отведа в Лондон? Или в Париж?

— Па… Париж…? — заекна безпомощно Катрин, не вярвайки на ушите си. Нима наистина беше готов да пропилее куп пари, само за да притежава едно напълно непознато момиче? Джейсън схвана въпроса й като съгласие, посегна отново към нея и прошепна:

— Съгласен съм. Ще те отведа в най-хубавия хотел на Париж.

Катрин отствпи крачка назад. Не биваше да му позволява да я вземе отново в прегръдките си. Ако го направеше, тя нямаше да намери сили да се възпротиви.

Джейсън посегна отново към нея, но този път се натъкна на светкавично извадения й нож. Острието остави дълбока следа на ръката му. Той изруга, отстъпи две крачки назад и изгледа невярващо кръвта, която капеше от порязаното място. Очите му се вледениха. Обърна се към момичето, което конвулсивно стискаше малкия нож, като тигър, готов за скок.