Шърли Бъзби - Циганката

— Да не мислиш, че този млад американец ще е единственият, който ще те поиска? — попита гневно Рейна. — Да не си въобразяваш, че циганите са длъжни да те защитават? Да не мислиш, че Мануел или аз ще бъдем винаги наблизо? Какво щеше да стане, ако младият жребец беше решил да те яхне направо на поляната? Не клати глава! Приятелите му щяха да ни държат в шах с пушките си, докато той се забавлява! Да не мислиш, че такива неща не се случват? — Гласът на Рейна пресекваше от възбуда. Очите й не се откъсваха от шокираното лице на девойката. — Как мислиш, откъде дойде детето на Амбра? Ей сега ще научиш! Един млад господин, същият като твоя красив американец, пристигна един следобед в лагера, придружен от приятелчетата си. Мъжете ги нямаше. Амбра му хареса и я изнасили пред очите на всички. Позволи и на приятелите си да се позабавляват. Ще ти хареса ли, ако постъпят така и с теб, моя горда лейди? — Дишайки тежко, Рейна се отпусна на стола. Лицето й пламтеше от гняв.

Катрин я гледаше потресено.

— Не знаех това — пошепна едва чуто тя.

— Не знаела! — изсъска ядно Рейна. — Откъде би могла да го узнаеш? Ти си изисканата лейди Тримейн, която с удоволствие си играе на циганка. Разбира се, че не знаеш какво означава да си циганка. Вашите млади мъже могат да стрелят по нас, да изнасилят жените ни и да откраднат конете ни — но селският полицай няма да си даде труд дори да дойде в лагера и да провери дали са ни заровили в земята.

С побеляло лице и треперещ глас Катрин проговори:

— Защо си крила това от мен? Защо не си ми казала нищо? Имам право да го зная!

— Имаш само толкова права, колкото ти признавам аз. Разбери, моето желание е да напуснеш лагера.

— Щом смяташ така, трябваше да ми го кажеш — прошепна Катрин и в тихите й слова прозвуча дълбока болка. Изправи се и продължи, борейки се със сълзите си: — Ще оседлая Шеба и ще се махна. И… и… — Тя се обърна. Не искаше старицата да види сълзите й. След малко проговори едва разбираемо: — Трябваше отдавна да ми кажеш, че не съм желана тук. Нямаше да ви се натрапвам. А аз смятах, че ме обичаш… също както и аз теб.

— Не си права детето ми. Не, че не те искаме. Но ти не можеш да живееш и занапред в два различни свята. Онова, което се случи днес, трябва да ти послужи за предупреждение. Следващият може и да не попита искаш ли да му станеш любовница или не. Нима ще продължиш да живееш в постоянна опасност? Идвай при нас, гостувай ни. Но като лейди Тримейн, не като циганско момиче! Доведи и слугите си. Аз те обичам, детето ми, и не искам да ти се случи нищо лошо. Затова ти наговорих тези жестоки думи.

Катрин се обърна и се хвърли в прегръдката на старата жена.

— О, Рейна, а аз помислих, че си престанала да ме обичаш! — изплака тя.

— Не бива да мислиш това, дете — отговори успокоително старицата. — Само трябва да престанеш да си играеш с огъня. Ти си толкова красива, че ме хваща страх. Ами ако попаднеш пред очите на някой зъл и жесток човек?

Катрин трябваше да признае, че Рейна е права.

— Още днес ли трябва да си тръгна? — проплака отчаяно тя.

Рейна вдигна тъжно рамене.

— Знам, че не ти е лесно, и няма да те насилвам. Остани още малко, но следващия път се върни като лейди Тримейн, не като Тамара.

Катрин имаше чувството, че ще умре от отчаяние.

— Защо не мога да избера нито една от двете страни? — прошепна тя.

— Толкова ли е трудно, малката ми? Като лейди Катрин ти можеш да направиш много неща за нас. Ще ни идваш на гости, ще те посрещаме с радост. Много ще ме заболи, ако престанеш да идваш.

— Но… Никога вече няма да бъда истински свободна, Рейна. Отново ще ме притиснат проклетите им правила за благоприличие!

— Чуй ме, дете: никой от нас не е истински свободен. Или ще станеш циганка и ще си носиш кръста, или ще се върнеш на отреденото ти от Бога място и ще се държиш като истинска лейди Тримейн.

Катрин се взря в загриженото лице на старицата, после се обърна и тръгна към вратата.

— Ще пояздя малко — съобщи през рамо тя. — Трябва да размисля. Дай ми малко време, Рейна.

— Каквото и да решиш, не се бави — отговори мрачно старицата. Думите й продължаваха да кънтят в ушите на Катрин, докато тичаше през поляната към мястото, където бяха вързани конете.

Когато се отдалечи достатъчно от лагера, Катрин отклони коня от пътеката и препусна в галоп през храсталаците. Шеба отметна глава назад и се понесе в лудо, на пръв поглед безконтролно темпо през полята.

Катрин, прекрасна стройна фигура върху великолепно младо животно, не правеше опити да удържа коня си. Тя се беше сляла с него и се бе отдала изцяло на насладата от лудото препускане. Дългата й черна коса се вееше свободно и се заплиташе в буйната конска грива. Завладяна от топлото, силно движение под нея, тя не обърна внимание на ездача, който бавно я настигаше. Внезапно зад гърба на Шеба изцвили кон. Катрин усети как кракът на другия ездач закачи нейния. Чуждият кон се приближи плътно до Шеба. Корава, мускулеста ръка я сграбчи за кръста и без усилия я вдигна от седлото. После я метна като чувал с брашно напреки на коня. Зави й се свят. Нямаше сили дори да се помръдне, само се опитваше да проумее какво става с нея. Кръвта нахлу в главата й, която се мяташе насам-натам, чуждото седло притискаше болезнено корема й.