Шърли Бъзби - Циганката

Клив сви рамене.

— Да приемем, че унищожа това късче хартия. Ще се омъжиш ли за мен?

— Не бих се омъжила за теб, даже да беше единствения мъж на света! — изкрещя извън себе си Катрин.

— Виждаш ли! Аз обаче не крия, че искам да станеш моя, все едно доброволно или не. Щом не е възможно, ще те принудя поне да претърсиш стаята на онзи господин и да ми донесеш картата.

Катрин разбра, че е победена, поне за момента, и горчиво попита:

— Значи нямам друг избор, така ли?

Клив се засмя и пъхна в ръката й друг лист хартия.

— Това е план на етажа, където живее Джейсън Севидж. Ще се качиш по решетката за рози под този прозорец. — Той посочи обозначеното място в плана. — Слугата спи в задната стая. Трябва да си малко по-предпазлива, но няма от какво да се страхуваш. Точно след седмица Севидж е поканен на бал у граф Уотърфорд заедно с цялата ловна компания от Браунли. Дворецът на графа е доста отдалечен и Севидж ще се върне много късно. Имаш цяла вечер на разположение, но трябва да претърсиш основно всички стаи. — Клив направи кратка пауза. — Впрочем, не е нужно да го извършиш ти. Ако желаеш, изпрати Мануел.

Катрин поклати глава.

— Не мога да го изложа на опасност! Ще се справя и сама. Какво точно трябва да търся?

— Имам основания да смятам, че в багажа му е скрита карта или план на местност. Само това ме интересува.

— Каква е тази карта?

Клив се поколеба. Лицето му беше мрачно.

— И аз не знам. Предполага се, че картата съществува. Ако я намериш, ще я продам за значителна сума.

— Ами ако не направя нищо и ти кажа, че не съм я намерила? — попита Катрин.

— Надявам се, че не си толкова глупава. Веднага ще те разкрия, бъди сигурна в това! Ако забележа, че си играеш с мен, нищо няма да ме спре да унищожа Рейчъл. Не си прави илюзии, скъпа — ако пожелая, ще събера цял куп доказателства срещу майка ти. Познавам някои сръчни хора, които като нищо ще фалшифицират още няколко писма с компрометиращо Рейчъл съдържание. Не забравяй какво ти казах, Катрин! И размишлявай над предложението ми за женитба!

— Ти си свиня! — процеди през стиснати зъби девойката.

— Спести си ругатните. Ако продължаваш така, ще издам Рейчъл само за да ти дам добър урок.

Катрин го изгледа с омраза, но не каза нито дума повече. Клив продължи невъзмутимо:

— И внимавай да не оставяш следи в стаята на Севидж — дори да не намериш картата. Не искам да заподозре нещо. Възможно е онова, което търся, да е скрито в лондонското му жилище.

— Как да те уведомя, ако открия нещо? — попита делово Катрин.

Преди Клив да успее да отговори, двамата бяха стреснати от приближаващ се конски тропот. Когато Катрин се обърна и видя едрия, строен мъж, препускащ насреща им, сърцето й направи огромен скок. Позна го веднага и уплашено се запита дали и той ще я познае. Ала когато погледите им се срещнаха, в зелените очи нямаше и следа от прозрение. От вниманието на Джейсън не бе убягнало, че Катрин и Клив стояха много близо един до друг и очевидно се познаваха добре. Веднага предположи, че малката циганка му е любовница — поне засега. Защото само след миг в душата му не остана и капка съмнение, че скоро, много скоро прекрасното диво същество ще стане негово. За своя собствена изненада, той закопня за тази жена, както за никоя досега. Беше твърде красива, за да се хаби за мъж като Клив.

Катрин разбра какво означава този поглед и в продължение на един дълъг миг си пожела да остане насаме с него. Стресна се и побърза да прогони тази неканена мисъл. Как можа да изпита такова силно чувство към мъж, когото изобщо не познава? Не, това е невъзможно!

Беше благодарна на Клив, който я представи като Тамара. Не можеше да каже защо, но не искаше непознатият да разбере, че девойката пред него е лейди Катрин Тримейн. Ала когато Клив представи непознатия като Джейсън Севидж, тя потрепери с цялото си тяло — това беше човекът, чиито стаи трябваше да претърси!

Зелените очи на Джейсън уловиха изплашения й поглед.

— Май наистина трябва да се радвам, че приятелят ми Баримор ме доведе тук толкова рано сутринта — чу го тя да казва. — Иначе нямаше да имам възможност да се запозная с красивата ви приятелка.

Клив усети как го обзема луд гняв, фактът, че този мъж гледаше със спокойно предизвикателство Катрин и се възхищаваше от тялото й, го изпъдни с омраза и ревност. Не му убягна и фактът, че Джейсън упражняваше върху Катрин някаква странна привлекателна сила — това усили още повече гнева му, но той успя да се овладее и попита любезно: