Шърли Бъзби - Циганката

— Какво ви води в циганския лагер?

Джейсън, който не откъсваше от Катрин изпълнен с възхищение поглед, отговори небрежно:

— Искам да видя конете им. Чух, че циганите отглеждали великолепни коне. Харис и Баримор са някъде ей там. — И той посочи към шатрите. — Те също оглеждат красивите… животинки. Баримор беше силно впечатлен от прелестите на една малка черноока вещица.

Беше повече от ясно, че мислите на Джейсън вървяха в същата посока, защото през цялото време очите му не се откъсваха от Катрин. Клив, разкъсван от ревност и омраза, отговори:

— Чакат ме на друго място, но съм сигурен, че Тамара с удоволствие ще ви покаже конете — ако все още се интересувате от тях. — Той хвърли зъл поглед към Катрин и прибави: — Ако не, тя ще се радва да ви услужи с каквото искате.

Катрин беше напълно объркана. Когато осъзна значението на злобната забележка, страните й пламнаха. Нещо в този американец я възхищаваше и същевременно я предупреждаваше да се пази. Прибързаното оттегляне на Клив също не й помогна да се освободи от смущението. Остана сама с Джейсън и макар че преди няколко минути желаеше точно това, сега се почувства несигурна. Прехапа долната си устна, опитвайки се да овладее бурята, бушуваща в сърцето й. Чувстваше се безпомощна, откъсната от всичко, което й беше близко и скъпо. Само продължаваше да се взира като замаяна в лицето на непознатия мъж.

— Доволна ли си? — попита той. — Огледа ме толкова внимателно, че със сигурност ще ме познаеш и след сто години.

— Простете ми, сър — отговори смутено девойката. — Не биваше да ви гледам така, но никога не бях виждала американец.

Джейсън я изгледа остро, но виолетовите очи бяха въплъщение на невинността.

— Е, добре — промърмори той. — Видя ме, а сега ме заведи при конете или при човек, който може да ми каже нещо повече за тях. — После протегна ръка, вдигна меко брадичката й и добави: — По-късно ще се позанимая и с теб, скъпа, но сега е ред на конете. — Той я хвана за раменете, плесна я приятелски по задничето и се провикна: — Марш в лагера!

Катрин беше толкова объркана, че не се възпротиви. Не мина много време обаче и бунтовническият й темперамент се пробуди. В сърцето й се надигна луд гняв. Какъв дързък, надменен тип, каза си ядосано тя. Заслужава да му дам добър урок. Може би Мануел ще успее да му пробута отвратителната кранта, която наскоро бе спечелил на зарове. Конят изглеждаше чудесно, но нямаше никаква издръжливост. Колко глупав щеше да изглежда мистър Севидж, ако успееха да му го продадат!

Катрин го представи на Мануел и прибави на цигански:

— Опитай се да му предложиш новия кон, Мануел. Нали знаеш, онзи прекрасен кестеняв жребец, който не издържа на препускане. И поискай висока цена!

Тя удостои стройния, тъмен мъж до себе си със сладка усмивка и понечи да се отдалечи, когато чу строгия глас на Джейсън:

— Смятам, че е неучтиво да използвате чужд език в присъствието на други хора. Самият аз правя това само когато съм приготвил на събеседника си неприятна изненада.

Коравите зелени очи и непроницаемата усмивка я накараха да замръзне на мястото си. Докато търсеше какво да му отговори, Джейсън продължи:

— Сигурен съм, че ти никога не би направила такова нещо, особено ако някой е в състояние да ти предложи толкова много. — Той посегна към блестящата черна къдрица, която беше паднала на рамото й; косата се уви около ръката му като жива. Усмивката му беше странна, когато обясни: — Аз наистина мога да ти предложа много повече от Клив, повярвай. Готов съм да ти дам всичко, което поискаш. Ти си възхитително същество, малка моя. Стани моя любима и нищо няма да ти липсва. Освен това няма да те деля с други, както очевидно прави Пендълтън. Затова не ми играй разни глупави игрички.

Катрин стоеше като закована на мястото си; след малко от гърлото й се изтръгна дрезгав вик, тя се обърна и се отдалечи с гордо вдигната глава, потискайки с мъка желанието да го цапардоса през подигравателното лице. Изрече всички ругателства, които беше слушала от циганите, макар че вече беше твърде късно. Продължаваше да изброява отвратителните качества на Джейсън, когато влезе в колата си.

Външно фургонът на Катрин не се отличаваше от другите, но беше обзаведен с всички удобства. До стената беше поставено красиво легло, покрито с мек дюшек и пухена завивка. Край отсрещната стена имаше дъбов скрин и ниска кръгла печка. Под малкия прозорец беше мястото на масичката и двата стола.