Шърли Бъзби - Циганката

Огъста остана загледана подире му. После се обърна към Сеси и отбеляза с мрачна подигравка:

— Е, скъпа моя, момъкът отлично разбра за какво става дума! Май скоро няма да го видите да се увърта пак около капризната ви дъщеря.

Джейсън мислеше горе-долу същото, когато влезе в салона за игра на карти, търсейки Баримор и Харис. Елизабет беше чуднесна за леглото, но тежко на глупака, който щеше да я направи своя съпруга!

Не можа да намери приятелите си и се обърна да излезе, когато Пендълтън се изпречи пред лицето му. Само след секунди всичко беше свършило: чашата вино, която Клив му плисна в лицето, силната плесница, с която Джейсън го запрати върху масичката за карти…

В помещението се възцари мъртвешка тишина. Джейсън се обърна и спокойно напусна салона.

Когато се прибра в стаята си, Джейсън учудено установи, че минава полунощ. Странноприемницата вече спеше, когато той се изтегна в удобното меко кресло и се загледа в догарящата жарава в камината. До креслото имаше мраморна масичка, върху която беше поставена пълна до половината кристална гарафа с бренди. Джейсън напълни чашата си и я изпи на един дъх. После се надигна и започна да обикаля стаята като затворен в клетка тигър. Внезапно се ухили. Ето го решението на въпроса — трябваше му жена! Съблече се набързо, разрови шкафа с дрехите и намери онова, което беше взел със себе си в Европа въпреки енергичните протести на Пиер: траперско облекло от изстъргана сурова кожа и меки мокасини.

Измъкна се от странноприемницата безшумен като индианец. Само след минута беше навън и трепереше от мразовития въздух. След още една минута се озова в обора. Какъв конекрадец щеше да излезе от него!

След още няколко минути враният му жребец вече галопираше по селския път към имението Браунли. Джейсън спря малко преди да достигне целта си, привърза коня за едно дърво и заобиколи внимателно къщата. Търсеше един определен прозорец. Когато го намери, се улови за дебелите клони на бръшляна, които се бяха вкопчили здраво в мазилката на къщата, и с лекота се покатери по тях. Прозорецът беше полуотворен. Джейсън знаеше, че Елизабет не го очаква, но беше уверен, че младата дама обича чистия въздух. Усмихна се доволно, прехвърли се вътре и се скри зад дебелите завеси, които стигаха до пода.

Елизабет, която се приготвяше да си ляга, носеше прозрачно морскозелено неглиже, което повече разкриваше, отколкото скриваше пищното й тяло. Разпуснатата коса с цвят на узрели орехи беше разпиляна на буйни вълни по белите рамене и камериерката я разресваше. Когато гледката в огледалото започна да й омръзва, младата жена отправи поглед към прозореца на разкошната спалня. Внезапно очите й се разшириха от ужас. Бе открила лицето на Джейсън, който надникна иззад завесата, и едва не се издаде. Като разбра, че го е видяла, той й намигна съзаклятнически. В този момент момичето направ движение назад и завесата веднага се затвори.

— Стига толкова за днес — нареди строго Елизабет. — Престани да ме скубеш и си върви. И не желая никой да смущава съня ми.

Момичето изпусна четката, уплашено от гнева на господарката си. Но Елизабет Маркъм си беше такава — нито една дума на благодарност, нито пени бакшиш. Истерична коза! — каза си сърдито камериерката и побърза да излезе от стаята. Едва успя да затвори вратата, когато ключът се превъртя в ключалката.

Елизабет се обърна бавно и полите на халата разкриха стройните й крака. Ръката й беше още на бравата. Тя се облегна с въздишка на тъмната дървена рамка, която подчертаваше още повече копринения блясък на косата й. Джейсън излезе от прикритието си и закрачи към нея. Чувствените й устни се разтегнаха в доволна усмивка.

Мъжът спря на крачка пред нея и впи възбуден поглед в прекрасното и тяло.

Четвъртитото деколте беше дълбоко и едва скриваше тъмните зърна на гърдите й. Тънката коприна правеше стройната снага още по-прелъстителна. В очите му проблесна жадна искра. Елизабет се засмя доволно и предизвикателно попита:

— Харесва ли ти това, което виждаш?

Вместо отговор, той протегна ръка и привлече към себе си топлото й тяло. Тънката кожа на панталона не можеше да прикрие напиращото му желание. Като погледна в коравото мъжко лице, Елизабет откри, че усмивката му е изчезнала. Изражението в очите му предизвика сладостни тръпки по цялото и тяло. Джейсън се приведе и целуна топлите й, очакващи устни. После, без да пуска устата й, я отнесе на леглото. Положи я внимателно върху меките завивки и започна да я съблича. Първо свали корсажа и замилва пълните гърди. Устните му се плъзнаха към тъмните връхчета, после отново се впиха в устата й и Елизабет сякаш заплува в море от блажено очакване. Нощницата й беше захвърлена небрежно на килима, ръцете му се плъзгаха с нарастваща възбуда по коприненомеката й кожа.