Шърли Бъзби - Циганката

Джейсън се ухили и скочи от запотения жребец.

— Разчитам на теб, Жак. Знам, че не си глупав.

Той побърза да се прибере в стаята си, обзет от странно неспокойство. Претърси всички помещения за евентуални неканени посетители, но не откри нищо. После нахвърля няколко цепеници в догарящия огън и отиде да спи.

Следващият ден премина без произшествия и много, много бавно. Скуайър Хемптън, един живеещ в съседство вдовец, бе поканил Джейсън на вечеря. Там беше и бащата на Елизабет. Джейсън не се чувстваше много удобно в кожата си, но ърл Маунт само го попита любезно дали се е настанил добре в странноприемница „При лисицата“. Изглежда, Елизабет не бе посмяла да си отвори устата.

Въпреки това се сбогува много рано и докато вървеше към странноприемницата, мислите му бързаха напред. Сигурно малката, сладка циганка беше вече там; дори само споменът за меките й устни го възбуждаше. Не помнеше да е желал жена толкова силно, колкото това обикновено циганско момиче. А тъй като беше прекарал последната нощ с Елизабет, това необичайно желание не можеше да е последствие от дълго въздържание.

Когато влезе в странноприемницата, той веднага попита хазаина дали момичето е пристигнало. Възрастният мъж го изгледа странно и бавно кимна. Подсвирквайки си, Джейсън хукна нагоре по стълбата, където бе пресрещнат от Пиер.

— Имате ли нужда от услугите ми? — попита дребният мъж.

— Не, не вярвам — засмя се развеселено Джейсън. — Има някои неща, които мъжът предпочита да урежда сам. Любенето е едно от тях.

— Тази сигурно е различна от останалите — отбеляза сухо Пиер.

Джейсън вдигна вежди.

— Да не би Тамара да те е обидила? Понякога не може да обуздае темперамента си.

— Разбира се, че не! — отговори Пиер. — Беше толкова забулена, че изобщо не успях да я видя, но в крайна сметка вкусът ви си е ваша работа.

— Е, добре, щом така смяташ. Би било ужасно да не се съобразя с вкуса на слугата си.

Пиер недоволно му пожела лека нощ и се оттегли. Джейсън блъсна вратата на стаята за гости, намери я празна и прекоси бързо тъмните помещения в посока към собствената си спалня. До леглото беше поставена една-единствена запалена свещ. Приятният дъх на скъп парфюм го удари в носа и той изгледа с доволна усмивка пъстрия вързоп с женски дрехи, който бе оставен на стола до леглото. Рубиненочервените завеси пред леглото бяха дръпнати, но той забеляза лекото им раздвижване, чу скърцането на матрака, когато някой се размърда.

Усмивката му стана още по-широка.

— Тамара, спиш ли? — извика тихо той. Трябваше да се напрегне, за да чуе тихия й отговор.

Отиде до леглото и понечи да дръпне завесите, но жената продължи:

— Моля ви, загасете светлината и елате при мен, сър. Чаках ви цели часове.

Въпреки това Джейсън се опита да разтвори завесите, но тя ги задържа отвътре. Гласът й прозвуча умолително:

— Моля ви, не ме засрамвайте! Никой мъж не ме е виждал гола. Първо угасете свещта, направете ми тази услуга.

Подсмихвайки се, Джейсън се отдалечи от леглото. Фантазията му рисуваше изкусителна картина: прекрасното женско тяло, сгушено йод завивките, великолепната черна коса, разпиляна по възглавниците… Той се разсъблече нетърпеливо и небрежно нахвърля дрехите си по пода. Само след секунда беше угасил свещта и помещението потъна в мрак. Джейсън дръпна завесите, но опипващите му ръце не откриха нищо.

— Тук съм, сър. — Гласът дойде от другия край на леглото. След миг той я притисна в жадните си ръце. Жената го посрещна с разтворени устни, притисна се до него и Джейсън впи устни в нейните. Внезапно тялото му се вкамени. От устата му се изтръгна гневно проклятие и той отблъсна притискащото се до него тяло.

— Коя си ти? — попита заплашително той.

— Тамара, вашата малка циганска любима, която копнее за прегръдката ви — отговори глухо жената и отново протегна ръце към него. Джейсън се изтръгна от прегръдката й, скочи от леглото и с треперещи пръсти запали свещта. Вдигна я високо и застина на мястото си. Очите му не можеха да се откъснат от голата жена. Неверие и гняв се примесваха в сърцето му.

Илона разтегна устни в широка усмивка и в устата й зейнаха черни дупки. Сбръчканите старчески гърди висяха чак до корема, несресаната сива коса стърчеше на всички страни. Тя безсрамно излагаше на показ голотата си. В здравото и око искреше неприкрита подигравка.

Побеснял от гняв, Джейсън изръмжа:

— Какво, по дяволите, търсиш тук? Къде е Тамара? — Още преди да довърши, той вече знаеше отговора. Малкото зверче беше успяло да му скрои страхотен номер!