Шърли Бъзби - Циганката

Дукът вдигна лорнета си и огледа съненото лице на племенника си.

— Днес май си в лошо настроение, Джейсън. Надявам се, че щом се окъпеш и се облечеш като джентълмен, това ще премине от само себе си. Позволих си да поръчам обяд. Пиер вече приготвя банята. Да се позабавлявам ли известно време с разглеждането на тази превъзходна странноприемница или ще понесеш присъствието ми в стаята?

— Остани където искаш — и без това правиш винаги каквото ти скимне — изръмжа Джейсън. В този миг се появи Пиер, следван от двама прислужници, които внесоха в спалнята огромна месингова вана.

По време на обеда Роксбъри го остави на мира. Едва когато разчистиха масата и слугите напуснаха стаята, той запита направо:

— А сега ще бъдеш ли така добър да ми обясниш откъде се взе тази огнестрелна рана? Не е нужно да се впускаме в дълги спорове дали наистина се касае за рана от пистолет или не. Присъствах, когато Пиер сменяше превръзката, а и смятам, че все още мога да различа следата на изстрела.

Джейсън сви рамене и накратко описакакво се бе случило през последната нощ; премълча само какво е търсил навън сам и толкова късно през нощта.

— Е — отбеляза с усмивка Роксбъри, — все пак съм ти благодарен, че този път не се налага да отстранявам трупове от стаята ти.

— Може ли и аз да те попитам нещо? — подхвана нетърпеливо Джейсън. — Защо си дошъл? Надявам се, няма да започнеш да ме убеждаваш, че те е обзел копнеж да побродиш малко по поляните и хълмовете?

— Не си прав. Как мислиш, не е ли добре да ми покажеш на живо цъфтежа на дърветата? Като седнем в каретата ти, поне няма да се тревожа дали някой не ни подслушва.

Стана така, че въпреки раната си Джейсън се видя принуден да излезе сред природата. С учудване установи, че ръката му здраво стиска юздите. За известно време се възцари мълчание, прекъснато най-сетне от чичо му:

— Може би щеше да бъде по-добре, ако преди време беше проявил малко повече искреност, когато те попитах дали някой има по-особен интерес да претърси лондонското ти жилище. Това щеше да ми спести неприятността да узная от други хора нещо, което бих предпочел да науча пръв.

— И кое е то?

— Че секретното послание до мистър Руфъс Кинг не е единственото ти тайно поръчение в Европа. — Роксбъри помълча изчаквателно, но Джейсън беше съсредоточил цялото си внимание в управлението на конете. — Макар че толкова много държиш да запазиш тайната си и продължаваш да твърдиш, че не знаеш нищо, аз ще ти призная, че бих могъл да ти помогна — продължи дукът с уморена любезност. — Вашият човек Ливингстън е в Париж и преговаря с Наполеон за Ню Орлиънс и Луизиана. Разбира се, в пълна тайна, за да не се намесят ужасните англичани. Ако не постигне желания успех, има указания да се свърже незабавно с теб. Вероятно затова, милото ми момче, защото носиш секретно указание от президента Джеферсън. — Той направи кратка пауза и сухо продължи: — Забелязваш, че не те питам какви послания си донесъл.

— Вероятно познаваш съдържанието им по-добре от мен — изръмжа раздразнено Джейсън.

— Виж какво, момчето ми — отвърна сериозно дукът, — ние, англичаните, и вие, американците, сме от една и съща страна на барикадата, поне в този случай! Мога да те уверя, че ние нямаме никакви претенции към Луизиана. Дори напротив — онзи дребен, но ужасяващо наперен Наполеон толкова ни притеснява, че ще трябва да вложим всичките си сили, за да го пратим там, където му е мястото — на бунището на историята. Никак не ни е грижа за колониите му. Ако Джеферсън е решил да му отнеме Ню Орлиънс и Луизиана, като приложи някои… по-различни методи, ние в Лондон ще бъдем просто възхитени! Да, честно казано, дори се учудваме, че Съединените щати отдавна не са завладели тези земи.

Джейсън беше вторачил поглед в острите уши на конете и не казваше нито дума.

— Разбирам — промърви тъжно Роксбъри. — Ти не ми вярваш.

Ако Джейсън не беше зает да преодолее острия завой, той щеше да открие нещо твърде необичайно в сивите очи на чичо си. Циникът и присмехулникът Роксбъри беше засегнат.

Дълго време двамата пътуваха мълчаливо през събуждащата се гора.

— Ако случайно се срещнеш с Ливингстън, вашия човек в Париж, би ли му предал едно съобщение от английското правителство, което със сигурност ще му бъде от полза, особено ако възникнат трудности?

— Ако ми хрумне да тръгна за Париж, ще те уведомя предварително — отговори затворено Джейсън.

— Имах предвид по-скоро някаква случайност, която да се осъществи още през следващите дни. Смятам, че е нужно още тази вечер да потеглиш за Лондон.