Шърли Бъзби - Циганката

Захвърли небрежно карамфилите на зеления диван в салона си и остави шапката си на малката масичка. Едва тогава забеляза, че хихикащите, весело бъбрещи женски гласове идват от стаите на Тамара. Смаян и едновременно с това ядосан, той прекоси с бързи крачки салона и разтвори широко свързващата врата.

Спря на прага и огледа изумено бъркотията от женски дрехи и дрънкулки, платове и модни рисунки. Топове коприна, муселин и брокат бяха натрупани на дивана, другите мебели също бяха покрити с всевъзможни предмети, задоволяващи женската суетност. Две млади личности в униформи на продавачки трескаво разгъваха нови топове. При влизането му момичетата се стреснаха, а мрачната му усмивка окончателно прогони веселото им настроение.

— Тамара, какво става тук, по дяволите? — изкрещя гръмовито Джейсън.

Тихите гласове в спалнята на Тамара веднага замлъкнаха. Селд минута младата жена изскочи от стаята си, увита в прекрасно творение от прозрачен тюл, следвана по петите от Жана и някаква непозната дебела жена. С невинна и същевременно предизвикателна усмивка Катрин изгука:

— О, скъпи, не те очаквах толкова рано. — Тя затанцува на пръсти към смаяния Джейсън, надигна се и залепи нежна целувка в ъгълчето на устата му. Преди да е успял да се съвземе от смайването си, тя продължи умолително: — Скъпи, скъпи Джейсън, как можа да ме оставиш сама цял следобед! Толкова ми беше скучно! Не можеш да си представиш колко е ужасно да нямаш нито стотинка и да не познаваш никого в този огромен град! — Тя вдигна премрежен поглед към него и очите му се присвиха в безмълвно признание на артистичния й талант.

Ала Катрин не беше свършила. Следващото й изявление прозвуча като драматичен стон:

— Беше просто непоносимо! Поговорих с портиера и той ме насочи към мадам Елоиз. — Тя посочи с усмивка сивокосата жена. — Любезният портиер й изпрати съобщение да ме навести. Тя е известна модистка.

Преди няколко години Джейсън беше закупил за една от любовниците си в Ню Орлиънс две рокли от известната модистка и сега простена вътрешно от мисълта за цените й.

Катрин не можеше да знае за какво мисли „съпругът“ й, но забеляза лошото му настроение и се зарадва. За да го ядоса още малко, продължи да бъбри весело:

— Не е ли чудесно от нейна страна, че донесе всички тези прекрасни неща? Казах й, че ще купя няколко рокли и наметки. Ти ми обеща нов гардероб и исках да ти покажа, че ценя високо великодушното ти предложение. — В очите й проблеснаха злобни искри. Тя се облегна на гърдите му и въздъхна: — Само си помисли колко е ужасно, че жена ти няма какво да облече! Нали знаеш, заминахме толкова бързо от Англия, че нямах време дори да си събера багажа!

Джейсън нямаше намерение да й позволи да се наслаждава на триумфа си. Привлече я към себе си и затвори устните й с дълга, настойчива целувка. Неловкото мълчание на двете жени, които присъстваха на интимната сцена, не го разтревожи нито за миг. Той притисна до себе си „жена си“ и започна да милва меките й хълбоци.

Смаяна от лекотата, с която шегата й се обърна срещу нея, Катрин се изтръгна от прегръдката му и го изгледа с цялата злост, на която беше способна. Закри с тялото си очевидната му възбуда и измънка с пламнало от смущение лице:

— Бихте ли излезли за момент, моля? Разбрах, че Жана ви е приготвила освежителни напитки долу в салона. Ще продължим пробите, когато си отпочинете. Жана ще ви покаже пътя.

След като жените излязоха, в стаята се възцари затишие пред буря. Катрин не можа да издържи и прекъсна надвисналото мълчание:

— Как можа? Нямаш ли поне малко чувство за приличие?

— Ти май забравяш, че се намираш на моя територия и че правя, каквото си поискам. Какво си въобразяваш, като си повикала тези жени? Вярно е, че исках да ти купя дрехи, но първо трябваше да уредя някои неотложни въпроси. Не можа ли да почакаш? Да не се уплаши, че ще се изтръгна от алчните ти лапички, преди да си успяла да ме изстискаш?

— Може би си спомняш, че на излизане ме посъветва да се позабавлявам. Това и направих.

Джейсън вече не можеше да се владее.

— Виждам, виждам — отговори с добре изиграно спокойствие той. — Какъв късмет, че веднага разбрах колко приличаш на жените от твоя сорт. — Усмивката му изразяваше ледено презрение. — Като си помисля какво ще ми струва посещението на мадам Елоиз, би трябвало да се надявам, че ще проявиш малко повече отзивчивост в леглото, прав ли съм?

Само преди няколко дни Катрин щеше да му залепи плесница за тези думи, но междувременно се беше научила да прилага и други средства. Отговорът й прозвуча небрежно: