Шърли Бъзби - Циганката

— Ще ви видим ли тази вечер на приема? Надявам се, че няма да се откажете в последната минута.

Тъй като наистина не можеше да откаже, без да прояви обидна неучтивост, Джейсън кимна и двамата размениха още няколко думи за предстоящата вечер. Не се знае дали двамата дипломати изпитваха приятелски чувства към него или просто искаха да го държат под око — но го канеха на всички приеми в посолството. Не можеше непрекъснато да им отказва, макар да не изпитваше особено желание да се среща със сънародниците си.

Оставаше проблемът с Тамара, защото в дипломатическите кръгове нямаше как да я представи като своя съпруга. Ако обаче я оставеше сама, не се знаеше какво ще извърши в негово отсъствие. Може би щеше да успее дори да избяга…

Самият той не знаеше защо така упорито продължава да я държи при себе си. Сигурно не защото топлеше леглото му! Откакто бяха пристигнали във Франция, изобщо не я докосваше. Защо продължаваше да я затваря като принцеса в кула от слонова кост? Макар и неохотно, той си призна, че все още я намира привлекателна, и това въпреки че не оставаше сляп за прелестите на другите жени. Даже напротив! Само като си помислеше за красивата руса Клариса, която беше срещнал на последния прием в посолството, кръвта му кипваше. Младата дама не остави и капка съмнение, че гледа благосклонно на опитите му за сближение, и ако тази вечер отново я срещнеше, непременно щеше да си уговори среща.

Тя беше от типа жени, които предпочиташе — ленива красавица от изисканото общество, която търсеше начин да разсее досадата, предизвикана от съвместния живот с много по-възрастния съпруг.

Приемът се състоя в разкошно обзаведеното жилище на Ливингстън, разположено на брега на Сена. За Джейсън тази вечер представляваше необходим увод към задълбочаването на аферата с Клариса и това я правеше още по-забавна. Фактът, че всичко се разиграваше пред очите на съпруга й, придаваше на флирта им още по-пикантна окраска. Много скоро Джейсън успя да отвлече красивата си руса плячка в една странична стая и страстта, с която Клариса отговори на прегръдките му, още веднъж потвърди, че тя е готова за по-интимна среща. Между две целувки той успя да изтръгне от задъханите й устни обещанието още утре следобед да се срещнат на Пон-Ньоф.

Извънредно доволен от постигнатия успех, Джейсън се присъедини към малката група край камината, където се бяха уединили Монро, шкембестият съпруг на Клариса и още двама-трима непознати за него мъже. За съжаление между тях беше и ужасният шевалие Д’Арси. Джейсън избягваше да го поглежда, но усети как стомахът му се присвива от отвращение.

От вниманието на кавалера не бе убягнало флиртуването между Джейсън и Клариса и той попита с коварна усмивка:

— Къде е очарователната ви съпруга, мосю Севидж? Не я видях между гостите. Да не би да е болна?

Монро изгледа смаяно приятеля си.

— Съпруга? — провикна се той. — Джейсън, как можахте да скриете от нас такава важна новост! Защо не сте ни я представили досега? Много бих желал да се запозная с нея.

Джейсън отговори с безизразно лице:

— Нали разбирате, ние сме отскоро женени и аз изгарям от ревност. Възнамерявах да я запазя единствено за себе си. Освен това Тамара е доста плаха.

Монро не можеше да скрие радостта си. Удари Джейсън по рамото и му пожела всичкото щастие на света. Новината, че младият Севидж е на сватбено пътешествие в Париж, веднага се разпространи между гостите, и Джейсън трябваше да изслуша доброжелателни шеги и пожелания за щастие. Единствената ледена усмивка дойде от страна на Клариса; Джейсън със съжаление установи, че утре следобед нямаше да има любовна среща на Пон-Ньоф. Д’Арси, който не подозираше нищо за обстоятелствата около този „скорошен брак“, наблюдаваше размяната на погледи между Джейсън и Клариса със злобна усмивка; единственото му разочарование беше, че младият Севидж реагира толкова овладяно. В този момент Д’Арси извърши съдбоносна грешка, защото сметна, че привидното спокойствие на Джейсън е истинско.

Катрин и Джейсън закусваха на балкона, когато пристигна известието.

Джейсън прочете бележката с равнодушно изражение на лицето и за нейна изненада й я подаде. Катрин прочете краткото съобщение и изненадано вдигна вежди. Монро ги канеше на обед.

— Дано доброто възпитание не те изостави. Досега винаги успяваше да прикриваш произхода си и се надявам днес следобед също да се държиш като дама. Монро вероятно очаква да види плаха малка госпожичка и ако съумееш да държиш острото си езиче зад зъбите, обедът ще премине без особени произшествия.