Шърли Бъзби - Циганката

„Да“ — отговори тя на въпроса на Монро харесал ли й е Париж. „Не“ — на проявеното любопитство дали ще остане по-дълго.

На лицето й беше изписан израз, сякаш броди през чужд за нея свят, сякаш полага усилия да проумее какво става навън. Съмненията на Джейсън, че би могла да го изложи с биещо на очи поведение, се оказаха неоснователни. Вместо това в душата му се надигна подозрение, че тя нарочно преувеличава ролята си на плаха невеста. Малката мръсница се стараеше всички да останат с погрешно впечатление. Буквално чуваше онова, което се въртеше в главата на Монро. Очарователно момиченце, но ужасно глупаво. Идеше му да я удуши със собствените си ръце.

На връщане към хотела в каретата цареше неловко мълчание. Едва когато влязоха в апартамента си, гневът му се изля в груби думи:

— Ама ти си била превъзходна артистка! Сигурно си изучавала ролята на слабоумната младоженка, толкова добре се справи тази вечер!

Сигурно щеше да каже още нещо, но я погледна за първи път след ужасната сутрешна сцена — и откри измъчения израз в сините очи. Нищо чудно, че Монро се държа толкова бащински, каза си горчиво той, разгневен от внезапно нахлулата в сърцето му нежност. Тя го бе унижила по най-подлия начин, а той беше готов да я грабне в обятията си и да я утеши! О, по дяволите! Започваше да се мрази.

— Крайно време е да престанеш с тия игрички! — изфуча той. — Вече сме сами, завесата падна.

Катрин най-после успя да се отърси от обзелото я вцепенение. Разбра, че по някаква незнайна причина отблъскващото й поведение тази сутрин и хладната сдържаност, която бе проявила пред семейство Монро, бяха ядосали Джейсън повече от всичко, което му беше сторила досега.

— Уморена съм — промълви спокойно тя. — Ако нямаш какво повече да ми кажеш, ще си легна.

Джейсън я изгледа смаяно, а тя продължи с тон на изискана дама, която дава нареждания на персонала си:

— Ако обичаш, изпрати ми Жана. Ще вечерям в стаята си. Желая ти лека нощ. — Обърна се и се отдалечи с високо вдигната глава, оставяйки зад себе си потиснато мълчание.

Макар че Джейсън не предприе нищо, за да я изпрати обратно в Англия, двамата продължиха да се отнасят един към друг с ледена учтивост. Джейсън отново започна да пие и да играе карти и се връщаше в хотела едва на зазоряване. За да прогони мъчителния спомен за последното любене с Тамара, той преспа с една разкошна брюнетка, която отдавна му хвърляше многозначителни погледи в клуб „Роял“.

Това беше добре дошло потвърждение на наранената му мъжественост и той започна да се връща в стаите си вмирисан на евтин парфюм, с доволна усмивка на отпуснатото лице. Тъй като спеше по цял ден, а нощем не оставаше в хотела, двамата с Катрин почти не се срещаха. Падаше й се! Колкото по-скоро се отървеше от нея, толкова по-добре! Щом минеше големият бал на посолството, щеше да я прати обратно в Англия. Никога нямаше да си признае, че винаги щом я погледнеше, в гърдите му се надигаше онази странна, необяснима болка.

Нощите, прекарвани в игра на карти, връзката с брюнетката и отличното френско бренди се отразиха неблагоприятно на външния му вид и всеки път, като го видеше, сърцето на Катрин се свиваше от болка. Вече не знаеше дали да се зарадва или да се натъжи, когато разбра, че не е бременна.

Джейсън почти не й обръщаше внимание и за да запълни времето си, тя започна да предприема дълги излети из Париж, винаги придружена от Жана. Между прислужницата в хотела и изисканата дама съществуваше трайна, дълбока привързаност. Момичето усещаше, че нещо в брака на мадам и мосю Севидж не е наред, но си мълчеше и по всички възможни начини показваше съчувствието си.

Пиер, който не одобряваше поведението на господаря си, обичаше да се присъединява към двете млади жени. За него беше необяснимо, че Джейсън занемарява така брутално Тамара, а продължава да я представя за своя съпруга, и допуска тя да се разхожда из Париж без стотинка в джоба, придружена само от една най-обикновена прислужница.

Балът на посолството наближаваше. Дните минаваха и нервите им се опъваха до скъсване. Джейсън придоби неприятния навик да влиза неочаквано в спалнята й и да я наблюдава, докато Жана й помагаше да се съблича. А когато оставаха сами, се държеше още по-предизвикателно.

След една особено неприятна словесна престрелка Катрин реши, че положението става непоносимо. Съзнанието, че се е влюбила в този мъж, който я смяташе за лъжкиня, лека жена и кой знае още какво, беше влудяващо. Помисли да продаде бисерите, които й беше подарил, и да се върне тайно в Англия. Само че не знаеше къде би могла да намери заложна къща, а и Джейсън й беше заявил, че след бала е свободна да си върви. Трябваше да се пребори с нежността, която се надигаше в сърцето й всеки път, щом го видеше. Не биваше да го обича, не и след това, което й беше причинил. Въпреки това беше готова да му прости и да забрави грозните сцени помежду им.