Шърли Бъзби - Циганката

Никой не обърна внимание на отчаяния й вик. Злобните искри в очите на Сеси не оставяха и най-малко съмнение, че се наслаждава на неочакваната сцена и няма никакво намерение да падне в несвяст.

— Бихте ли ми обяснили какво означават думите ви, мадам? — намеси се хладно Джейсън.

Сеси потърси по-силни думи, за да изрази възмущението си, но Едуард я изпревари:

— Струва ми се, че по-скоро вие ни дължите обяснение, Севидж. Какво правите с моята племенница в Париж? Майка й едва не умря от нервно сътресение. Бедната жена няма представа какво е станало с дъщеря й!

Той помълча малко и се обърна обвинително към Катрин:

— Как можа да причиниш това на майка си! Изчезна, без да й кажеш нито дума!

Макар и замаян от неочакваното разкритие, Джейсън намери достатъчно сили да проговори:

— Смятам, че е най-добре да се обясним на друго място.

Той се обърна към смаяния Монро и тихо попита дали биха могли да се оттеглят в някоя празна стая. Посланикът побърза да отведе малката група в празното преддверие. Когато вратата се затвори, той се опита да успокои положението:

— Сигурен съм, че става въпрос за недоразумение. Тамара е съпруга на Джейсън!

— Съпруга! — изсъска невярващо Елизабет и хвърли отровен поглед към смълчаната Катрин.

Лицето на графа веднага се проясни.

— Ваша жена? — попита облекчено той.

Джейсън се поколеба само за секунда и решително кимна. Монро отбеляза със снизходителна усмивка:

— За кой ли път се убеждавам, че младият ни приятел има вкус към необичайното. Сключили сте брак тайно, нали?

Джейсън отново кимна.

Сеси обаче не се задоволи с толкова просто обяснение и продължи да рови:

— Добре, но това не е причина да изоставиш майка си, без да й напишеш нито един ред! Толкова ли не можа да й оставиш бележка? Бедната Рейчъл подлуди съседите с истерията си, после вдигна на крак и полицията. Никога не съм преживявала такъв ужас! Естествено отново тръгнаха приказки за времето, което прекара при циганите. Цял Лондон говори за теб. За Бога, Катрин, не можеш ли поне веднъж да се държиш като нормалните хора? Никой в семейството ни не си позволява подобни скандали. Мога само да се радвам, че бедният ти баща не доживя този позор.

Монро, който беше твърдо решен да предотврати скандала, се намеси дипломатично:

— Уверен съм, че Тамара… тоест Катрин, вече е писала на майка си. Има доста време, откак напуснахте Англия, нали? Майката на Тамара със сигурност ще се радва, че дъщеря й се е свързала с толкова блестящ мъж.

— Името й не е Тамара — изфуча ядосано Елизабет. — Казва се Катрин! Лейди Катрин Тримейн!

Неприкритата омраза в думите на Елизабет затвори устата дори на такъв опитен дипломат като Монро. Графът, който досега не беше забелязал враждебността на дамите, също реши да предотврати по-нататъшния спор. Знаеше, че Сеси и Елизабет хранеха надежди да отведат Джейсън пред олтара. Именно това беше причината да го завлекат чак в Париж. Беше се съгласил с тях, но нямаше да търпи невъзпитанието им.

— Стига толкова! — проговори строго той. — Ако все още не си писала на Рейчъл, Катрин, направи го незабавно. А вие, Севидж, ми кажете в кой хотел сте отседнали; утре ще ви посетя, за да обсъдим създалото се положение.

— Какво има за обсъждане? — попита с каменно лице Джейсън.

Само Катрин усещаше какъв луд гняв се крие зад външната му неподвижност.

— Разбира се, че трябва да обсъдим някои неща — настоя спокойно графът. — Катрин е заможна млада дама и като неин настойник, аз съм отговорен за запазване на приличието.

В продължение на един дълъг миг зелените очи на Джейсън се впиха в лицето на Катрин. Нямаше как да не забележи бледите бузи и побелелите устни, но дори това не успя да го настрои по-примирително. Тази жена не преставаше да го прави на глупак! Катрин прочете в този поглед края на надеждите си. Никога нямаше да може да му обясни случилото се! Събра цялата си сила и се обърна умолително към чичо си:

— Това наистина не е нужно, чичо. Вече сме женени, а финансовите въпроси обикновено се уреждат предварително. Нека всичко остане, както си е!

Джейсън стисна с такава сила ръката й, че тя едва не изпищя от болка.

— Недей така, скъпа! — проговори подигравателно той. — Чичо ти има право да се увери, че всичко е законно и приличието е било запазено във всяко едно отношение. — Той буквално изплю думата „приличие“ и й се усмихна по начин, който за всички останали изглеждаше нежен, но Катрин веднага усети едва прикриваната му ярост.