Шърли Бъзби - Циганката

— Права си, скъпа моя — проговори заплашително Джейсън. — Но не си въобразявай, че си невинно ангелче. След като ще се свържем в свещен брак, мисля, че би могла да ми кажеш какво търсеше в сандъка с вещите ми, когато бяхме в странноприемницата. Не съм го забравил, повярвай, също както и връзката ти с Пендълтън.

Тази забележка засегна болезнено Катрин. Сякаш я заляха със студена вода. Отдавна беше прогонила от ума си странния интерес на Пендълтън към въображаемата карта на съкровището, както и шантажа, към който беше прибягнал, за да я принуди да претърси вещите на Джейсън. Смутена от яда, който беше прозвучал в думите му, тя не усети, че внезапното избухване бе предизвикано преди всичко от ревност.

Беше късно, тя беше уморена до смърт, освен това не дължеше лоялност на Клив — дори напротив! Колебливо, търсейки думите, тя разказа на Джейсън цялата истина; не премълча дори заплахите на Пендълтън да си отмъсти на майка й. Когато свърши, вдигна очи от килима и в гласа й прозвуча нещо от старата дързост:

— Това е всичко, което знам, а ако не ми вярваш, не мога да променя нищо.

— Успокой се, котенце — не съм казал, че не ти вярвам. Само съм безкрайно учуден. Пендълтън не е глупак и няма да тръгне след съкровища, които съществуват само във въображението на някои хора. Може пък да ме е сбъркал с някого другиго. Сигурна ли си, че е търсил само картата, нищо друго?

— Каза, че имаш карта на някаква местност… Не, почакай! Клив каза, че картата вероятно е у теб. Ако не я намеря в странноприемницата, той щял да претърси лондонското ти жилище.

Джейсън видимо се напрегна.

— Какво точно ти каза — че е претърсил квартирата ми или че тепърва ще се заеме с нея?

Смаяна от внезапния му интерес, Катрин вдигна очи.

— Не мога да си спомня точно — прошепна замислено тя. — Но смятам, че все още не беше търсил в Лондон. Сигурно щеше да го направи, ако аз не намерех нищо.

Джейсън я изгледа с отсъстващ вид и излезе от салона. Вече беше повярвал, че е разрешил загадката около човека, когото беше убил в лондонското си жилище, но ако Катрин — отсега нататък трябваше да я нарича с истинското й име — беше казала истината, Пендълтън нямаше нищо общо с претърсването. А той й вярваше.

През тази нощ и двамата не можаха да затворят очи. Отвратителната сцена в къщата на Монро ги преследваше през цялата време. Едва когато през завесите се промъкнаха първите утринни лъчи, Катрин потъна в неспокойна дрямка.

Джейсън вече беше станал. Никой не биваше да открие истинската дата на тайната женитба. Най-добре беше да обиколи селцата около Париж. И действително, той скоро намери един добродушен и дискретен кмет, който изяви готовност да запише брака им в гражданския си регистър. Джейсън го възнагради щедро и кметът обеща, че още същия ден ще изготви всички необходими документи.

Върна се в Париж тъкмо навреме, за да отмие от тялото си миризмата на кон и да се преоблече. Беше време за разговора с лорд Маунт.

През цялото време Катрин не каза нито дума и чичо й приписа тъмните кръгове под очите й на изтощителната бална нощ, а може би и на разкаянието, че бе постъпила жестоко с майка си.

Срещата мина много по-приятно, отколкото се очакваше. Джейсън предложи начин за уреждане на финансовите въпроси, който извънредно много задоволи графа. Самият Джейсън беше решен да доведе нещата докрай и говореше с хладна деловитост. Само Катрин остана недоволна — не от парите, който й приписа Джейсън, а от лекотата, с която я бяха продали.

Чичо й изглежда се тревожеше повече от финансовото страна на въпроса и никак не се интересуваше от чувствата й. Ала после й хрумна, че графът е убеден в любовта й към Джейсън — нали беше избягала с него!

Лорд Маунт едва бе излязъл от хотела, когато Джейсън се обърна към Катрин:

— Уговорих се с един селски кмет за тази вечер. Той се показа склонен да не обърне внимание на бързината, с която сме решили да се оженим, и ще се погрижи да изготви всички документи. Не се тревожи, скъпа моя лейди Катрин, след няколко часа ще станеш напълно законно мадам Севидж!

— Кога тръгваме?

— Защо? Само не ми казвай, че си направила бърза поръчка на венчална рокля при мадам Елоиз!

— Исках само да знам кога да бъда готова. Но както виждам, ти си в ужасно настроение. Уведоми ме, щом благоволиш да се приготвиш.

Тя се обърна и тръгна да излезе, но Джейсън улови ръката й.

— Прощавай — помоли уморено той. — Ситуацията и без това е неприятна и не искам да я усложнявам още повече с лошото си настроение. Ще се радвам, ако си готова след час. Ще ида да поръчам каретата.