Шърли Бъзби - Циганката

— Как можа да го направиш! Нима нашата любов не означаваше нищо за теб? Как можа да прекараш цялата нощ с мен и още на сутринта да хукнеш при нея?

— Мисля, че вече сме обсъждали тази тема, Елизабет. Онова, което правихме двамата с теб, нямаше нищо общо с любовта! Не отричам, че ми беше приятно да те любя, но кой мъж би имал силата да ти откаже? Никога не съм се преструвал, че изпитвам към теб нещо повече от физическо желание.

Глесът му беше студен като лед. Катрин замръзна на мястото си; думите му безжалостно разрушиха и последната й надежда, че означава за него нещо повече от приятна партньорка в леглото.

— Обичаш ли я? — попита Елизабет.

— Не ставай смешна! Току-що ти обясних, че не обичам нито една жена — отговори сърдито Джейсън, който се стараеше да се отърве колкото се може по-скоро от неканената посетителка.

Без да обръща внимание на думите му, Елизабет изкрещя:

— Защо тогава се ожени за нея?

— Защото беше време да предприема тази важна стъпка — обясни делово Джейсън. — Имам нужда от син, който да наследи имотите ми.

— Аз също можех да ти дам този син! — изплака драматично Елизабет.

— Не е така — отговори безмилостно той. — С Катрин мога да бъда сигурен, че децата наистина са мои, а не са произлезли от семето на последния ти любовник.

Катрин чу възмутен вик и шум от силна плесница. След малко прозвуча спокойният глас на Джейсън:

— Добре, заслужих си го. А сега ми позволи да ти напомня, че се появи в апартамента ми неканена. Изобщо не те засяга защо съм се оженил за братовчедка ти. Вече каза достатъчно, затова е най-добре да се сбогуваш.

— Никога няма да ти простя това! — изсъска вбесено Елизабет. — Да видим какво ще каже жена ти, като узнае, че възнамеряваш да я използваш само като кобила за разплод!

— Въпросът ти е излишен, скъпа моя. Махни се оттук и ако ти е мил животът, остави жена ми на мира. — Откритата заплаха бе последвана от ледено мълчание. След малко Катрин чу трясък на затваряща се врата.

Младата жена бе обзета от безкрайно отчаяние. Само при мисълта, че нощта, прекарана с Джейсън, е била просто повторение на интимните часове, преживени преди това с Елизабет, започна да й се повдига. Тя притисна с ръка устата си и изтича олюлявайки се, в стаята си. Треперейки с цялото си тяло, падна на пода до леглото.

Нима можеше да му позволи да докосне отново тялото й? Трябваше да се махне оттук! Огледа с трескави очи малката спалня и отчаяният й поглед намери ковчежето със скъпоценности, оставено върху скрина.

Джейсън предполагаше, че Катрин ще остане дълго в леглото след една такава нощ, и около обед излезе от хотела, без да я види. Ливингстън и Монро го очакваха, за да поговорят отново за хода на тайните преговори. Макар че от дискусията нямаше голяма полза, тя се проточи до късно и накрая двамата го поканиха да вечеря с тях в посолството. Когато се върна в хотела, отдавна се беше стъмнило.

Първото подозрение, че нещо не е наред, възникна при откритието, че стаите на Катрин са абсолютно тъмни. Джейсън грабна една запалена свещ и влезе в спалнята. Посрещна го зейнала пустота. Гардеробът й беше опразнен, нищо не напомняше, че там е живял някой. Без да губи търпение, той претърси внимателно, за да открие какво се е случило в негово отсъствие. Най-после намери запечатано писмо на перваза на камината и разкъса с треперещи ръце плика.

Скъпи Джейсън,

Аз те напускам. Не биваше да чакам толкова дълго и много съжалявам, че се наложи да се ожениш за мен. Моля те, не ме търси, защото няма да ме намериш. Смятам да отида при човек, на когото може да се разчита.

За съжаление не знам как можеш да получиш развод, но съм сигурна, че това няма да ти създаде големи затруднения. Особено след като жена ти те е напуснала…

Взех всички неща, които ми подари. Надявам се, че ще имам възможност да ти ги платя. Може би тогава и двамата ще сме отново женени и всичко преживяно ще ни се струва като младежка лудост.

Джейсън почувства безкрайна празнота; той приседна на дивана и прочете отново написаното с детски почерк послание. Когато стигна до подписа, едва не изкрещя от гняв. Тя беше негова жена, вчера по това време й бе дал името си. Как беше посмяла да се нарече Тримейн? Тя беше неговата жена — Катрин Севидж! Как можа да го напусне след такава нощ? Припомни си отново всички прекарани заедно часове, всички грозни сцени, които му беше разиграла, и се постара да прогони от сърцето си и най-малките следи от привързаност и обич. Никога нямаше да признае, че тя означаваше за него много повече от всяка друга жена.