Шърли Бъзби - Сърце за продан

— Винаги съм имала намерение да живея в замъка Сент-Андре.

Известно време Морган прехвърли тази мисъл в главата си. Сведенията, които бе събрал за замъка, никак не бяха окуражителни. Все пак плантацията някога е била плодородна и цветуща. Защо да не стане отново, особено ако той успее да възстанови пропилените хектари. Ако вложеше собствените си пари в имението на Леони, той не виждаше защо това ново семейно огнище да не им донесе щастие. Още повече се съмняваше, че упоритостта на Леони ще я склони да се установи другаде.

— Отлично, след като това е вашето желание — каза той спокойно.

Леони горчиво вирна брадичка.

— Разбира се, че това е моето желание — с покруса заяви тя. — Спомнете си, че дойдох в Начес, само за да спася Сент-Андре.

— Наистина — съгласи се Морган. — Но след като сте решила така, трябва да извикаме Джъстин и останалите. Ще им е необходимо известно време, за да стегнат багажа и да се приготвят за път. Когато пристигнат тук, ние със сигурност ще сме уредили нещата помежду си.

— Вие ли ще изпратите писмото или искате аз да го направя? — попита Леони.

— Аз ще се заема. Ще поверя писмото на Сол, вместо да го изпращам по пощата, ако това няма да ви причини неудобство.

— Както решите — студено каза Леони, като забиваше нокти в дланите си, за да не избухне в сълзи.

Морган се запита защо тя е толкова необичайно послушна. Усещаше, че е изнервена и отчаяна. Бе нормално да е ядосана — нали самият той считаше, че с нея са се отнесли несправедливо. Тъжно отбеляза, че щеше да му е много трудно, докато я убеди в собствената си невинност… или спечели доверието й. Мисълта за Ашли взривяваше безсилната му ярост. Той проклинаше съдбата, която бе поставила тази отрепка на пътя им. Морган побърза да обещае с надеждата, че думите му ще предизвикат усмивката на Леони.

— Джъстин скоро ще е тук. Незабавно ще дам всички необходими нареждания.

Погледна часовника си и добави.

— Този следобед имам още много работа. Ако няма да скучаете много, ще ви оставя за няколко часа.

Леони поклати глава. Тя имаше нужда от малко спокойствие… и от време да обмисли бъдещето си, в което да няма място за Морган Слейд.

Морган кимна и бързо излезе, за да потърси Личфилд. Намери го зает с разопаковането на багажа и му разказа последните новини.

— Ашли разбира се — каза Личфилд, без да се изненада. — Непростимо е, че не се сетихме за него. Казахте ли на мадам?

Морган вдигна рамене.

— Мислите ли наистина, че тя ще ми повярва, ако заявя: „В действителност вие сте се омъжила за моя братовчед, който е присвоил името ми?“ Ще ме сметне за луд и от нейна гледна точка ще е права.

Личфилд поклати глава.

— Да, разбирам проблема — каза той, като грижливо окачи една риза на закачалката.

Помисли няколко минути, докато Морган потопи перото в мастилницата и започна да съчинява писмото до Доминик.

— Но ако Ашли се е оженил за нея под вашето име, като е подправил вашия подпис, тя чия жена е — ваша или негова? — спокойно се осведоми камериерът.

— Моя! — кресна Морган, без да обмисли въпроса. — В крайна сметка… считам… Не знам… но няма значение. Леони ще бъде моя жена!

След няколко минути писмото бе на път за Боньор. Морган отново тръгна към града, като бързаше да получи отговор на въпроса, поставен от Личфилд.

Първо се отби в имението Бове, но за нещастие преди два дни Джейсън бе заминал за Тер дю Кьор.

Тогава Морган се отправи към кантората на Рамей.

— „Рамей и Джардин“, които винаги бяха водили спорните дела на семейство Слейд в Ню Орлиънс. Морган се настани удобно, прие чаша коняк и разказа на Леон Рамей измамата на Ашли. Когато свърши разказа си, той погледна адвоката в очите и попита учтиво.

— Сега знаете какво се е случило по всяка вероятност… можете ли да ми кажете дали Леони е моя жена или не?

Продължителна тишина се възцари в стаята. Леон Рамей се взираше в някаква точка в пространството, после зърна разтревоженото лице на Морган и благоволи да проговори.

— Може да е присвоил вашата самоличност, може да се е оженил за нея под вашето име, като е измамил дядото и внучката… но законно неин съпруг е Ашли Слейд.

Остър спазъм сви сърцето на Морган, който едва сдържа вика, надигащ се в гърдите му. Помъчи се да запази самообладание и попита.

— Може ли бракът да бъде разтрогнат? Доколкото знам, той никога не е консумиран. Тя не е виждала това нищожество шест години.

Известно време Рамей обмисляше този въпрос, после ненадейно попита.