Питър Бийгъл - Тамзин

Това вече беше непоносимо. Зяпнах насреща му като пиле голишарче.

— Какво място? И защо да не е хубаво да ям грозде?

— Изяждаш всичкото грозде — спокойно отговори Били Блин и продължи да си приказва с Тамзин, но аз бях твърде заета, докато се изчервявах, за да ги слушам какво си говорят. Защото за гроздето си беше самата истина. Винаги смятам да оставя малко, но човек не може да ми има доверие.

Тъкмо мислех отново да го попитам от кое място трябва да стоя далеч, когато чух гласа на Евън:

— Джени? Ти ли си?

Тамзин изчезна по начина, по който изчезват такива като нея, а Били Блин скочи през прозореца и просто се стопи в лехата с патладжани. Обърнах се и видях Евън на вратата — рошеше косата си с отсъстващ поглед, както прави винаги.

— Започнахме да се поизнервяме — отбеляза той.

— Извинявай, но загубих представа за времето.

С Евън вече се погаждахме много по-добре. Не го обвинявах, че е съсипал живота ми. Имаше дори дълги периоди, когато си мислех, че всъщност изобщо не го е съсипал. Но не исках той да го знае, а имах неприятното чувство, че той е наясно. Бях инвестирала много време, мисли и енергия да мразя Евън. Не бях готова да го определя наистина като загуба и да го отмина. Такава бях тогава.

— Търсех нещо — казах аз на излизане.

Евън ме погледна странно. Тогава северният обор беше само един огромен склад на земеделска техника и разни неща, покрити с брезент, и на тайнствени стари варели като онзи, на който стоеше Били Блин. Евън не настоя и двамата се загледахме в Имението.

И на тъмно личеше, че Евън е уморен.

— Майка ти се притеснява от тия твои нощни разходки рече той. — Аз също. Много е лесно да скочиш някъде, например в някоя бразда, и да си строшиш глезена, ако не знаеш къде да вървиш.

— Внимавам. Сега вече наистина познавам мястото доста добре. — И в момента, в който го казах, се спънах — но не в някоя дупка, а в господин Котак, изскочил точно на пътя ми, както прави понякога. Той изсъска, аз също изсъсках да внимава, глупава котка, и с наранени чувства той изчезна в гъсталака. Реших, че докато дойде време за спане, ще му мине.

Евън тъкмо беше започнал:

— Мисля, че няма да е зле, ако с теб идва някой — Джулиан или Тони… — но аз го изпреварих с въпроса дали знае нещо за Били Блин. Винаги можеш да отклониш Евън с нещо, свързано с легендите или фолклора. Момчетата го правят постоянно.

— Били Блин? — той поклати глава и се поусмихна. — За бога, не съм чувал тези думи от години. Кой ти каза за Били Блин?

— Една приятелка. От училище. Тя каза, че те давали съвети, така ли е?

— Точно това правят — разсмя се Евън. — Твоят Били Блин живее само за да дава съвети. Няма значение нито темата, нито времето, мястото или човекът — Били Блин ще ти каже какво да правиш, без да си го питал. Такава им е природата, но това е най-малкият проблем. Той не винаги е прав.

Попитах дали по едно и също време може да има само един Били Блин също като феникса. Евън никога не беше чувал нещо подобно, нито пък как можеш да извикаш точно този Били Блин, който ти трябва.

— Но може в Дорсет да е различно. Има много местни варианти на легендите за английските духове. Както изчезна нашият богарт — такова нещо никога не бях чувал досега. Можеш да сключиш сделка с богарта, но никога не се отърваваш от него.

Приятно му беше, че си говорим, и това беше лесният начин да не му давам възможност да задава въпроси за нощните ми разходки из фермата. Чувствах се малко виновна, а още по-виновна бях заради това, че не казах на никого какво точно стана с богарта. Евън ми разказа историята за едно йоркширско семейство, което напуснало фермата си, за да се отърве от един богарт, но скоро открили, че са го взели със себе си на новото място. А аз си мислех за Тамзин и пак си блъсках главата кой е Едрик и какво знаят и Черното куче, и Били Блин, което ние не знаем. И къде би трябвало да се намира Тамзин, а не тук, където аз исках да бъде.

Все същото. Чувствах се толкова виновна, че преди да стигнем до Имението, попитах Евън:

— А какво всъщност не е наред с фермата? Чувам ви да си говорите със Сали, но не разбирам. Доколкото аз виждам, всичко изглежда страхотно.

Евън спря насред пътя поразен. Мисля, че нямаше да е по-учуден, ако до него се бе приближила Тамзин и се бе опитала да си изпроси една цигара. Той пак си разроши косата, въздъхна, огледа се колебливо наоколо и най-сетне каза:

— Джени, хората са обработвали тази земя повече от триста години и почвата е изтощена и съсипана. Сега е неплодородна липсва й азот, а това, което й даваме, е гаден поток от химически торове. През последната година продължих да следвам този начин на земеделие, защото семейство Ловел го очакваха — и защото земята буквално се е пристрастила към него. Може сега да ти изглежда добре, но реколтата е едва на половината от това, което трябва да бъде, догодина ще е още по-слаба, по-догодина — съвсем ще намалее. Вината е моя и аз знам какво трябва да направя. Но ме е страх да го направя.