Пуукът не каза нищо. Тръгнах си от буковете към Имението, но пуукът не помръдна в ръката ми. Не ме насочи накъде да тръгна или да го пусна на земята и аз вървях ли вървях, докато не чух Сали да свири на пианото и да пее „Какво да прави млада мома със старец белобрад?“ и Евън да й приглася. Спрях, заслушах се и зачаках.
— Джени Глукстейн — рече пуукът най-сетне, — тайнствеността принадлежи на тайнствеността, не на Дорсет или на Лондон. Ти самата си такава загадка, с каквато никога няма да се сблъскаш, и затова винаги ще привличаш загадките, където и да си. Ако в Ню Йорк трябва да дойде богарт, той ще намери къщата ти, уверявам те, както и всеки пуук в Лондон ще знае името ти. Ти винаги ще си близо до… как го нарече?… старите шантави работи, както си сега. Имаш думата ми.
— Благодаря ти — казах. — Благодаря! — и се наведох да го целуна, но бодлите му настръхнаха със злобно шумолене и аз се дръпнах.
— Но думата на пуука не струва много — рекох. — Пууките лъжат. Тамзин ми каза.
Бодлите по гърба на пука продължаваха да стърчат, но таралежите нямат бодли по корема и на ръката ми не й стана нищо.
— Вярно си е, Джени Глукстейн. Пууките лъжат, както лъжат и хората, но не, за да скрият истината. Никога заради това.
— Така ли? — попитах. — Каква съм глупава. Аз пък си мислех, че точно заради това лъжат всички. И човеци, и други.
— Разбира се, че не — рече ми малкото жълтооко създание в ръката ми. — Само хората лъжат по такива незначителни причини. Пууките лъжат за удоволствие, за чистата радост от измамата, както и всички останали стари шантави работи всички онези нощни приятели, за които копнееш сега. Спомни си го в Лондон.
— Да — казах. Усетих как очите ми се насълзиха, без да знам защо. — Ще го запомня.
— Но понякога все пак казваме истината — додаде пуукът заради самата радост от объркването. Запомни и това. Остави ме долу.
Бяхме близо до люлката на Евън, която лекичко се поклащаше от вятъра като мустаците на господин Котак, докато спи. Наведох се да оставя таралежчето на земята, но то доби в дланите ми формата на стройна сива птица — нещо като чапла според мен — и направи кръг над мен, преди да отлети далеч от светлината. Стори ми се, че каза на изпроводяк нещо, което завършваше с името ми, но това е сигурно защото тъй силно исках да го чуя. Останах там, а после се върнах в Имението — трябваше да си стягам багажа, защото щях да тръгвам рано.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1971
Издание:
Питър Бийгъл. Тамзин
Художник: Буян Филчев
ИК „Прозорец“, София, 2003
Печат: Инвестпрес АД, София
320 с.; 20 см
AROC BOOK
Дженифър Джоунс (р. 1919) — американска филмова актриса, особено популярна през 40-те г. на миналия век; носителка на „Оскар“ за най-добра актриса за ролята си, във филма „Песента на Бернадет“. — Бел. прев.
Сърн Абас — праисторическо селище в Дорсет, Англия; Гигантът — каменна фигура (над 50 м височина), издялана във варовикови скали; образец на праисторическото изкуство. — Бел. прев.
Пуук — ирландски гоблини. Приличат на мъже, но с конски тела. Пакостливи, разрушителни и недобронамерени зли духове. — Бел. прев.
Черната Анис (вещица, която се храни с деца), Пег Паулър (грозна старица — речен демон) и злите просяци — зли същества от различни краища на Англия. Често с тях плашат децата и най-близкото им съответствие на български е Торбалан. Дъбовите хора — създания от келтските легенди, джуджета, пазители на животните. — Бел. прев.
Йоркширски призрак, бродещ нощем по улиците окован. — Бел. прев.
Според легендата по време на лов в блатата ловната дружина среща дявол, който превръща един свещеник в демон. След години демонът се завръща в енорията си заедно с ловните си кучета, станали призраци. — Бел. прев.
В различните части на Англия легендата за черните кучета фантоми има различни варианти, но традиционно те се приемат за пратеници на смъртта, явяващи се преди нечия внезапна смърт най-често около църковни дворове или гробища. — Бел. прев.
Ритуален еврейски свещник с 9 свещи; след запалването на първата свещ (шамаш) се пали по една за всеки от осемте дни на Ханука. Ханука — празник на светлината (края на ноември-началото на декември), на който се отбелязва победата на братята Макавеи, преосвещаването на храма в Йерусалим и чудото на мирото, горяло осем дни. — Бел. прев.