Питър Бийгъл - Тамзин

Знаех, че тя търси някого, с когото много искаше да ме запознае. Мислех, че е онзи стар неин приятел, който беше изчезнал зад буковите дървета на два или на четири крака — онзи със златните очи. Попитах я, но тя никога не би ми отговорила.

Когато и да минехме покрай дъбове — особено покрай Стоакровата гора на Джулиан, — тя пак ме предупреждаваше за дъба.

— Тази гора е изкоренявана три пъти, Джени, въпреки че тези тук изглеждат съвсем млади. Два пъти преди мен и после още веднъж, но всеки път от пъновете необичайно бързо израстват филизи. Старците по тези краища казват „Малкият народ се крие в дъбовете“, а в три пъти изкоренявана дъбова гора живеят Дъбовите хора. Никога, Джени, никога не стъпвай под дъб след залез слънце — и ме караше да й обещавам това отново и отново.

Ето защо, когато за първи път видях Били Блин, подскочих на два метра от земята. Той не беше в някоя дъбова горичка, а стоеше на едно буре в северния обор. Беше на ръст приблизително колкото богарта, но по-слаб и не толкова плещест. Носеше нещо подобно на старовремски костюм с патладжанено жабо и подходяща жилетка. Слава богу, без шапка. Не мисля, че бих понесла и шапка. Седеше с кръстосани глезени, едната ръка в джоба, другата — опряна на стената като мини Джими Кагни, вечния любимец на Сали. Само че така, както косо падаше лунната светлина през прозореца зад него, повече приличаше на един английски актьор, който играеше ролята на Дългия Джон Силвър в оня стар филм на Дисни. Точно така, Робърт Нютън.

Тамзин ни запозна много официално, сякаш се бяхме срещнали на парти или на вечеря.

— Джени, това е Били Блин. Били Блин, имам честта да ти представя господарката Дженифър Глукстейн. — Почти нямах нищо против името Дженифър, когато тя го произнесе.

Досега вече бях поупражнила доста реверанси, така че му направих един дълбок реверанс, а той сложи ръка на корема си и се поклони. После се изправи бързо.

— Не трябва да носиш косата си така опъната назад, дете не ти отива, не ти отива. Вслушай се в съвета ми и я среши напред.

Имаше дорсетски акцент, но не онзи стар дорсетски, на който говореше богартът. Можеха да се чуят „з“-тата, а „ай“ сякаш искаше да излезе като „ой“, но изобщо не се затруднявах да го разбирам. Проблемът ми беше цялата картинка — един висок две стъпки Робърт Нютън да ми казва как да си реша косата.

— Вижте, господин Били Блин, наистина оценявам интереса ви… — започнах аз.

При тези думи той стана абсолютно розов. Изопна се, колкото позволяваше ръстът му, и се разкрещя, тропайки с крак:

— Аз нее съм гоозподин Били Блин! Викай ми Били Блин точно като нея, ето как трябва да ми викаш! Аз съм самият Били Блин!

Отстъпих крачка назад — той беше толкова ядосан, — но Тамзин се намеси веднага:

— Били Блин, тя е толкова млада и не искаше да те обиди. Самата аз бях такава, когато се срещнахме за първи път, помниш ли?

Това го поуспокои, той си върза жабото и си пооправи жилетката.

— Да, помня. Ти беше не по-голяма от Били Блин, а маниерите ти не бяха по-добри от тези на таралеж. — Сега той цял излъчваше носталгия, в очите му блеснаха истински сълзи. Пак ми се поклони.

— Моля за извинение, господарке Дженифър…

— Джени…

— Господарке Джени тогава. Искрено ти се извинявам, но по-добре се вслушай в съвета ми за косата. И след като вече съм започнал, жълтото не е твоят цвят. Зелено ти трябва, послушай ме, зелено и синьо. Били Блин знае най-добре.

И продължи все в този дух, като не млъкваше. Обясни ми, че синусите ми ще се прочистят, ако ям червена детелина, че няма повече да се будя с главоболие, ако си преместя леглото до отсрещната стена.

— А твоята приятелка, тъмното момиче, няяма защо да си изплаква очите по онова момче от хора. Цаалото семейство ще е заминало, дойде ли есен, преместило се някъде в Африкъ. Кажа й, че Били Блин казал така.

Обещах да й кажа. Били Блин ме изгледа продължително, изучавайки ме отгоре додолу. Очите му изобщо не приличаха на очите на герой на Дисни, но не бяха и лоши като на богарта. По-скоро приличаха на украсени със скъпоценни камъни проходи, които водеха някъде много-много назад или някъде много-много напред, не знаех точно накъде. Изведнъж той кимна.

— Да, ще ви трябва съвет на Били Блин, и на двете вий. Сега пък гледаше Тамзин. — Ти искаш да си седиш на едно място, ето какво искаш. Затова си стой кротко, не тичай така насам-натам. — Да учиш призрак как да се държи ми се стори най-тъпото нещо, което някога бях чувала, но Тамзин кимна. Били Блин пак се обърна към мен: — Ти. Ще направиш най-добре да стоиш далеч от това място. И престани да им изяждаш гроздето.