Питър Бийгъл - Тамзин

Бях твърде скапана, за да се разочаровам веднага. Успях само да измрънкам:

— О. А къде е Дорсет?

— Утре ще ти го покажа на картата — намеси се Сали. — Оттам е Томас Харди. Евън казва, че е много красиво, ще ти хареса. Там се намира Гигантът от Сърн Абас 2 2 Сърн Абас — праисторическо селище в Дорсет, Англия; Гигантът — каменна фигура (над 50 м височина), издялана във варовикови скали; образец на праисторическото изкуство. — Бел. прев. , можем да отидем и до Салисбъри и да видим Стоунхендж. Освен това ще живеем в голямо старо имение, истински феод, Джени. Знам, че си се вторачила в Лондон, но там можем да ходим когато си поискаме. А това е нещо специално, дете, и по-добро от Лондон, повярвай ми.

Господин Котак се надигна и мина през краката ми да поздрави Сали. Той напълно пренебрегваше Норис още от първия ден, но Сали я харесваше. Тя го потърка с пръсти по главата (както той обича) и аз го усетих да мърка в леглото. Сали му заговори:

— Да, стари уличнико, там ще ти хареса, да, ще видиш, ще пощурееш. Целият торф на света, за да пишкаш отгоре му и да го обикаляш, всякакви видове нови дребосъци, които да преследваш, дузини английски котки, желаещи да се хвърлят на врата на страхотен янки като теб. Само няколко седмици досадна карантина и се връщаш към делата си, а ние ще трябва да ти викаме сър Котак. — Тя ме агитираше — гарантирам го, макар че вече заспивах, — толкова й се искаше да ми хареса идеята да живея в някаква си ферма в западна или която и да беше там Англия. Сали понякога така ми влиза под кожата както никой друг. Дори и Тамзин.

Вероятно съм измърморила „да, добре“ и вече съм била полузаспала, когато Евън каза нещо, което ме събуди по-бързо, отколкото, ако бяха пуснали ледени кубчета във врата ми (Сали наистина го правеше в досадните понеделници). Евън се обърна към нея:

— Страхувам се, че ще е повече от няколко седмици, любов моя. Той трябва да остане там пълни шест месеца.

Както и да опиша това, което стана по-нататък, все ще е прекалено неприятно, както вече доста неща в книгата — или поне на мен така ми се струва. Едва съм започнала, а сигурно така ще продължи през цялото време и това ще ме кара да се чувствам най-големия идиот. Дали да не приключа с цялата тази история, независимо какво обещах на Мийна. Предполагам, че мога да продължа още малко, но сега просто предупреждавам всички.

Както и да е. Изведнъж стана така, че нещо, което изобщо не знаех, щеше да прецака всичко. Пищях и виках, треперех, грабнах господин Котак от Сали, скочих от леглото и продължих да крещя:

— Няма да тръгна без него! Това е, забравете, няма да отида в Англия, ако той трябва да прекара в клетка шест месеца! Той е единственото, което имам на този свят, и няма да го оставя в някаква скапана клетка, ще си помисли, че съм го зарязала! Край, няма начин, няма да стане, обаждам се на Норис, ще си намеря квартира, но няма да тръгна за шибаната ви Англия без моята котка! — Имаше още куп други неща, но само с толкова ще се огранича в книгата.

Сали не се разкрещя. Просто си седеше там, сякаш са я ударили в слънчевия сплит. И изведнъж произнесе много тихо:

— Джени, не знаех, наистина си мислех, че става дума само за един месец.

Бях сигурна, че казва истината, но продължих да викам. Това също няма да влезе в книгата и не ми пука. Евън ме спря. Погледна ме и рече:

— Джени, стига. Не говори така на майка си. — Той изобщо не повиши глас, но аз млъкнах. — Хайде да прекратим тая глупава история, Джени. Дали ти харесва или не, но ти заминаваш за Англия, защото Сали отива там, а тя отговаря за теб, докато не навършиш осемнайсет години. И котката ти ще трябва да прекара шест месеца под карантина, за което много съжалявам. Но тя ще се намира в приют близо до нас, ще я гледат добре, а аз ти обещавам, че ще можеш да ходиш да я виждаш когато си поискаш. Аз ще те карам. — Той ми се усмихна и тогава за първи път забелязах, че очите му стават направо сини, когато се усмихва, и изобщо не са сиви или лешникови. — Хайде, момиче, говорим за Англия. Не знаеш ли, че в Англия позволяват на животните да гласуват?

Не се засмях, дори не се усмихнах в отговор. По-скоро бих умряла. Но спрях да крещя. Устата и гърлото ме боляха така, че едва преглъщах. Господин Котак се протегна бавно покрай глезена ми и леко ме драсна с нокти. Той никога не ме дере, но когато съм го вбесила, драска малко. После скочи от леглото и изчезна. Извиних се на Сали, тя ме прегърна, а Евън ми донесе малко портокалов сок за гърлото. Двамата излязоха. Оставих вратата леко отворена, но господин Котак не се върна цяла нощ.