Пол Андерсън - Операция „Хаос“

Изведнъж ме осени идея. Половин секунда я обмислях. Да предположим, че адептите на съвременния гностицизъм са направили някакво откритие и чрез него са се сдобили с неподозирана досега мощ. Резултатите са ги убедили, че могат да влияят непосредствено на самия Бог. Да предположим по-нататък, че са сгрешили… че са били заблудени… Защото в идеята, че смъртните биха могли по някакъв начин да влияят върху Всемогъщия, няма никакъв смисъл. Какъв е изводът от предположенията ми? Независимо дали знаят това или не, благословиите и проклятията на йоанитите в действителност не са молитви, а особено изкусно, и то притежаващо извънредно голяма сила магьосничество.

— Ще ви покажа текста — Мармидон целият трепереше. — Можете да го прочетете, той не е от забранените.

— Добре — съгласих се аз.

Той запали свещта и отвори книгата. Виждал съм отдалеч йоанитската библия, но никога не ми се е случвало поне да я прелистя. Йоанитите заменяха Вехтия завет с нещо, което дори такива неверници като мене биха сметнали за богохулство. Текстът на Новия завет се придружаваше с многобройни апокрифи и други произведения, чиито източник не може да определи нито един учен. Треперещият пръст на Мармидон посочи откъс именно от този раздел. Присвих очи, като се опитвах да разчета дребния шрифт. Успоредно с гръцкия текст имаше превод на английски. Отделно се обясняваше смисълът на някои думи, като онези от химна, който чух горе.

„Свят, свят, свят. В името на седемте гръмотевици, о, Мабон, праведниче, безкрайно велики ангеле на Светия дух, надзорниче на изливащите гняв и пазещите тайната на бездънната бездна, ела ми на помощ и стовари беди върху онези, които ми причиниха зло, за да узнаят разкаянието и да не страдат повече слугите на скритата от човешките очи истина и на царството, което ще пребъде. С тези думи те призовавам, Хелифомар, — Мабон Сарут Енукас Сацинос. Амин, амин, амин.“

Затворих книгата.

— Не смятам, че подобно заклинание има някаква стойност — бавно казах аз.

— О, вие можете да го повторите на глас — изтърси Мармидон. — И обикновеният причестен може. Но няма да получи отговор. Ала аз съм звънар или както вие казвате — заклинател. Нямам висок ранг, нито съм твърде изкусен в заклинанията. Но и аз съм дарен с известна милост…

— А, така ли било! — с болка и ужас започнах да проумявам истината. — Всекидневните ви задължения значи са да викате демони и да им заповядвате…

— Не демони. Не и не! Повечето са обикновени същества от свръхестествения свят. Понякога и ангели с подобен на нашия чин.

— Имате предвид същество, което ви казва, че е ангел?

— Но то е ангел!

— Не е важно. Значи такава била работата! Споменахте, че сте изпаднали в дива ярост и сте ни проклели. Прочели сте тази молитва към тъмните сили. Аз твърдя, че вие — съзнателно или несъзнателно — сте се занимавали с магьосничество. Тъй като детекторите не реагираха, този вид магьосничество не е известен на науката. Това е било зов към някого извън нашата Вселена. Май вие, йоанитите, сте успели да се свържете с някакъв друг свят и вярвате — повечето от вас, — че това е Небето. А аз твърдя, че ви лъжат. Всъщност този свят е Адът!

— Не! — простена Мармидон.

— Имам основание да твърдя това. Детето ми отиде в Ада!!

— А може би не е там?

— На вашия зов е откликнал демон. Стана тъй, че от всички служители в компанията „Източници на норните“ само моят дом се оказа незащитен от нападението на демона. И отмъщението се стовари върху нас.

Мармидон изправи хилавите си плещи.

— Сър, не отричам, че детето ви е отвлечено. Но ако е станало вследствие на моите прибързани действия… не бива да се страхувате.

— Когато се намира в Ада?! Да предположим, че ми я върнат в същата секунда. Но каква страшна следа ще остави в душата и престоят там?

— Не, честна дума, не се безпокойте — той ме потупа по ръката. Улучи точно побелелите ми от стискане на ножа пръсти. — Ако тя сега е в Долния континуум, връщането й ще бъде съпроводено с преместване във времето. Схващате ли какво имам предвид? Аз самият не се оправям много добре, но адептите са проникнали дълбоко в същността на тези неща и предават някои свои знания на посветените от пета степен нагоре. Математическата страна на въпроса не ми е ясна, но си спомням, че Адската вселена има много сложна геометрия на пространство-времето. Няма да е твърде трудно дъщеря ви да се върне в секундата, когато са я отвлекли. Както и във всеки друг момент от времето.