Пол Андерсън - Далечни спомени

— Точно сега ли трябва да тръгнеш? — попита Клер и ме хвана за ръката.

— Да. Не се вълнувай, миличкото ми. Ще направя една купчина мангизи и утре ще го отпразнуваме. Отдавна не сме имали повод, нали?

— Много важно — рече тя. — Толкова не ми се иска да тръгваш. — Направи пауза и добави: — Добре де, хайде.

Стърчеше до вратата и се усмихваше, докато слизах по стъпалата. Като се качих на автобуса, за стотен път си помислих, че въпреки всичко в живота ми провървя.

Рен живееше в голяма стара къща в богаташки квартал. Той лично ми отвори — висок мъж с посивели коси и уморен поглед.

— А, господин Арманд. Вие сте изключително точен. Влизайте.

Въведе ме в малка гостна. По четирите стени от пода до тавана бяха подредени книги.

— Седнете. Нещо за пиене?

Доколкото разбрах, двамата бяхме сами.

— Може би малко вино.

Погледнах през прозореца. По улицата мина автомобил последен модел. Удобно е да се седи в елегантно кожено кресло. Тези житейски дреболии ме успокояват. Рен се върна с бутилка вино и наля на двамата. Най-добра марка бургундско. Седна срещу мен и кръстоса крака.

— Можете да си тръгнете, когато ви се прииска. Няма да променя мнението си за вас. — На лицето му цъфна някакво подобие на усмивка. — Не е случайно, че в договора няма такава клауза. Вие сте женен, нали?

Кимнах, но това не е повод да отстъпвам. Точно обратното, поради тази причина съм тук. Клер работи, но очакваме дете. Що се отнася до мен, знаете колко получава един асистент в катедрата по химия. Нашумелите псхофизични експерименти на Рен му бяха осигурили солидни финанси, доброволците също заработваха добре. Няколко часа в този дом биха могли солидно да подкрепят бюджета ни. Обаче…

— Не съм чувал за някаква опасност. Нали не изпращате хората в миналото? Имам предвид — физически.

— Не — Рен заби поглед в някаква точка над главата ми. — Но методът е нов… има доста неразбираеми неща… Не мога да предскажа колко далеч в миналото ще попаднете и какво ще ви се случи там. Да допуснем, че ваш прародител ще изпита огромно сътресение от факта, че сте там. Какъв ефект ще има това върху вас?

— Ами… Случвало ли се е с някого?

— Да, никакви нарушения в психиката. Но при завръщането някои изпадат в стрес, необходимо е време, за да се уравновесят. Други твърдят, че не забелязват нищо ненормално за себе си, но въпреки това няколко дни са в дълбока депресия. Но всички, без изключения, не могат веднага да се приспособят към привичната обстановка. Така че след завръщането едва ли ще можете веднага да тръгнете на работа, господин Арманд.

— Предупредиха ме и съм уговорил всичко — казах, вперил очи в чашата.

— Всичко би трябвало да се оправи след седмица. Макар да не давам никакви гаранции.

— Разбира се.

— Прекрасно. — Рен се усмихна и се отпусна в креслото. — Хайде да се опознаем по-добре. Зная твърде малко за вас. Само това, че вашият психопрофил е подходящ за нашите експерименти. Французин ли сте?

— Да. От долината на река Дордон. Родителите ми са живели там, но аз съм роден тук, баща ми беше дипломат. Обичам Франция, но предпочетох да стана американец.

— Не е задължително да се окажете точно там. Европейските народи толкова се смесиха… Искам да ви изпратя в по-далечно минало, отколкото при досегашните ми опити.

Отпи глътка вино.

— Познавате ли добре теорията за времевото психопътуване?

— Само от научнопопулярните списания — признах. — Значи така… Моята житейска линия минава през нашия пространствено-времеви континуум по-нататък от деня на раждането ми. В точката на моята поява на белия свят тя се слива с линията на моите родители после с линията на техните родители… И така до първата жива клетка. Мозъкът, или съзнанието — както щете, е просто функция на житейската линия на индивида и на развитието на света. Вие сте открили, че при определени условия съзнанието може да се премести в друга част от житейската линия, все едно че отскача назад. Теоретиците все още спорят, а теолозите твърдят, че сте потвърдили съществуването на душата.

— Доста добре — Рен се усмихна. — А вашето лично мнение?

— Моята подготовка не ми позволява да имам лично мнение. Прав ли съм? В своите публични изяви вие постоянно повтаряте, че засега нямате достатъчно информация, но като новатор…

Гласът ми трепна, Рен ме прекъсна.

— Оставете това — вероятно усети колко съм впечатлен от откритието му. — Не съм направил нищо особено. Просто систематизирах предшествениците си Дън и Рейн. Твърде много дължа на Митчел и колегите му. Честно казано, просто свързах техните успехи с новите идеи на психологията и космологията и използвах съвременна техника за проверка на хипотезите им.