Пол Андерсън
Крилата на победата
Нашите изследователски задачи ни бяха отвели чак отвъд големите слънца Алфа и Бета от Южния кръст, а разстоянието до Земята бе колкото до съзвездието Вълк. Но Земята отстоеше на 278 светлинни години, слънцето отдавна беше станало невидимо и звездите рисуваха странни картини в тъмнината.
След три години бяхме изморени и претърпели загуби, а чудесата продължаваха. И как биха могли да секнат — нали пътувахме от свят в свят? Бяхме видели толкова много светове и някои от тези, на които стъпихме, бяха прекрасни, други ужасни, някои — и двете заедно (както и и на Земята), но нямаше два еднакви и всички бяха тайнствени. Оставаха в съзнанието ни като замъглен спомен.
Все още копнеехме да намерим друга съзнателна раса повече, отколкото да открием нова планета, подходяща за колонизиране от човека. Преди година Али Хамид бе загинал от отровно ухапване, Мануел Гонсалвес още не се бе оправил от черепна фрактура, причинена от тоягата на едно разгневено същество при последната ни спирка. Така Вон Уебнър стана нашия главен ксенолог, а от него можеха да се очакват неприятности.
И не че той или някой от нас ги искаше. В свят, непригоден специално за теб, или се научаваш да действаш внимателно, или си мъртъв, трета възможност няма. Приближихме поредната звезда, защото всяко джудже от тип „G“ сякаш ни махаше да се приближим, но не влязохме в орбита около най-земеподобния й спътник, докато неутрино-анализът не потвърди, че никой в системата не използваше атомна енергия. Преди да изпратим първите роботи за сондаж, изстискахме всичко от уредите си.
Слънцето беше G9, със златен цвят, по размер наполовина на нашето. Планетата, която ни интересуваеше имаше естествена радиация, близка до земната. Беше по-малка, спритегляне 0.75, с по-тънка и суха атмосфера. Но въздухът бе годен за дишане, а съществуваха и водни басейни които с известни резерви можеха да бъдат наречени океани. Обърнато към обсипаното със звезди тъмно небе, кълбото беше много красиво; синьо, светлокафяво, ръждивокафяво, покрито с бели облаци. Около него като ескорт се носеха двете му малки луни. Биологическите проби потвърдиха, че животът тук е химически близък до нашия. Никой от култивираните от нас микроорганизми не показваше някаква опасност, при която обикновените предпазни мерки и медицински средства биха били безполезни. Фотосите, направени на малки надморски Височини и на сушата, изобразяваха езера и гори и широки равнини. Бяхме в бойна готовност да стъпим на повърхността. Но туземците…
Припомнете си само колко ново явление са полетите в хиперпространството и колко необятен е космосът. Организаторите на Голямото Изследване бяха прекалено мъдри, за да си въобразят, че малкото, което бяхме научили за няколкото съседни системи, ще ни даде достатъчни познания за формулирането на основна поведенческа доктрина. Нашата служба имаше следното гордо мото: „Ние идваме като приятели“. Иначе всеки екипаж бе свободен сам да определя начините си на действие. След пет години оцелелите трябваше да се съберат и да обменят опит.
От името на всички, които бяха на борда на „Олга“, капитан Грей беше решил, че живите същества не бива да бъдат обезпокоявани от гледката на нашите машини и трябваше да се стремим да вземаме преимуществено проби от необитаеми райони. Самите ние, след приземяване, се показахме открито. Как изглеждаш все пак е далеч по-маловажно, отколкото какво мислиш — или поне така вярвахме.
Разбира се, ние притежавахме всички данни, събрани от орбита и при високоатмосферното проучване. Макар и не изключително ясни при тези условия, снимките ни показаха няколко малки града, пръснати на два континента — групичка сгради без защитни стени и обособени улици (нещо характерно за примитивните общества). Те изглеждаха твърде незначителни в сравнение с огромните и почти ненаселени територии. Доколкото можахме да определим, въпреки многообразието от култури, населението се намираше на границата между каменната и желязната ера. Наред с това, встрани от малките градове, се мяркаха неизменно и селища от по няколко самотни къщи. Никое от тях не бе разположено на по-малко от 10 км от другото; повечето бяха дори още по-отдалечени.
— Предполагам, че са месоядни — каза Уебнър. — Примитивните общества се изхранват с лов, риболов и събиране на плодове, напредналите — със скотовъдство. Големите площи, които изглеждат обработваеми, вероятно дават само фураж; те нямат основа за планирано фермерство — той подръпна брадичката си и продължи: — Признавам, озадачен съм как са достигнали до тази степен на цивилизованост. За това ниво на технологично развитие са необходими търговия, комуникации, обмен на идеи. Ако правилно се ориентирам по снимките, на практика пътища не съществуват, малко калпави шосета между градовете и мините или към случайните докове за баржи и кораби. По дяволите, водният транспорт е недостатъчен!
Читать дальше