Пол Андерсън - Крилата на победата

Аз имам съмнения относно истинността им. Най-малко защото са пропуснали възможностите на итрианците като раса, чийто териториален принцип и индивидуализъм идва от изключителния апетит на тялото — и носи своите последствия за изкуство, вяра, бит и душевност.

Те тежат почти тридесет килограма; въпреки това издигат собственото си тегло във въздуха, а ненатоварени летят като демони. Поддържат цивилизация, без да е нужно да се тъпчат в градове. Жителите на градовете са най-вече престъпници и роби с подрязани криле. Днес помъдрелите им глави се надяват, че роботите ще сложат край на необходимостта от робство.

Ръце? Шипове, развити за манипулации. Крака? Ноктите на крилете, младежко образувание, което оцелява и се развива, така както при човека голямата глава и рядката коса водят своя произход от маймунския ембрион. Предната част на скелета на крилото се състои от раменна кост, радиус и лакътна кост, почти както при птиците. Те се затварят заедно и формират нещо като стъпало. На земята, когато крилото е спуснато, те образуват „колянна“ става. Това е основната база на костите, които преминават в крака-нокти. Три сраснали, много дълги нокътя се извиват назад и стават на спомагателно крило, което оформя частта под основното крило и дава допълнителна опора върху земната повърхност. При излитане итрианците обикновено правят стойка преди първия удар с крилете. Отнема им по-малко от секунда.

Е да, когато ходят, са тромави и смешни, но все пак им се отдава. Огромни и въоръжени, винаги готови да се издигнат по вятъра, те не се страхуват от никой звяр. Ще попитате каква сила движи тази гигантска телесна маса в небето. Окисляването на поетата храна, какво друго? Оттук идва и необходимостта за всяко семейство от много лов и собствени домашни животни, Ограничаващият фактор е снабдяването с кислород. Една кръвна молекула носи достатъчно хемоглобин, но газът трябва да бъде доставен в още по-големи количества. Тюрекиан пръв разбра как става това. Итрианите имат бял дроб, пасивна кислородна система, подобна на нашата. Освен това притежават свръхзареждащо устройство, осигурено от хрилете, наследени от прадедите им амфибии. Работи като мях, задвижван от летателните мускули и тъй като хрилете са свързани директно с кръвната плазма, тези въздухопоемащи органи позволяват изгаряне на горивото, толкова бързо, колкото е нужно.

Чудя се, колко жив е споменът.

Няма да забравя как Юкико стоеше до рамото на Арам Тюрекиан и наблюдаваше под утринното небе прощалния танц на итрианите, посветен на нас. Тогава тя извика през сълзи:

— Да летиш така! Да летиш така!

© 1972 Пол Андерсън

Poul William Anderson

Wings of Victory, 1972

Сканиране, разпознаване и редакция: Венцислав, 2007

Публикация: „Светове“ (сборник с разкази), изд. „Офир“, 1995 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3054]

Последна редакция: 2007-06-25 12:04:11