Пол Андерсън - Операция „Хаос“

Замахнах с ножа във въздуха, острието му проблесна.

— Стига си дрънкал глупости! Единствената невинна душа в цялата тази история е тригодишната ми дъщеря. Отвлякоха я. Тя е в Ада!

Устата му зейна, очите му изхвръкнаха като на жаба.

— Говори! — заповядах му.

Известно време Мармидон не можеше да произнесе нито дума, а после ужасено изкрещя:

— Не! Не е възможно! Аз никога, никога!…

— Ами приятелчетата ти, свещениците? Кой от тях е?

— Никой! Кълна се! Това не може да бъде — аз го боднах с ножа по гърлото. Той се сгърчи. — Моля ви, позволете ми да разбера какво е станало! Позволете ми да ви помогна!

Отместих ножа. Олюлявайки се, направих няколко крачки и седнах. Намръщено потърках челото си. Думите му не се връзваха с онова, което преди си мислех.

— Вижте какво — започнах с обвинителен тон, — вие направихте всичко, което зависеше от вас, за да ме лишите от онова, което обичам най-много. А когато целият ми живот рухва — какво да мисля? Ако не сте виновен, по-добре ми дайте убедителни доказателства.

Мармидон преглътна.

— Аз… Да, разбира се. Не съм имал намерение да ви навредя. Онова, което направихте… правите… е грях. Не се обричайте на вечно проклятие. Освен това подтиквате и другите по пътя на греха. Църквата не може да остане безразлична. Нейните служители… повечето от тях… ще ви помогнат с всичко, което е по силите им.

— Я стига! — прекъснах го аз. Освен всичко друго, не исках пламналият в него ентусиазъм да надвие страха му от мен. — Придържайте се към фактите. Вие бяхте пратен да насъсквате тази банда срещу нас, подстрекавахте ги.

— Не… не… Добре, аз съм член на доброволния отряд. Когато се случиха онези събития, на мен ми разрешиха да взема участие. Но не за да… за да върша това, за което говорите… А за да окажа помощ, да помогна със съвет, да осъществявам духовно ръководство … Е, и да подсигуря защита срещу вероятно магьосничество от ваша страна… Нищо друго! Та вие ни нападнахте!

— Е, да, разбира се! Ние се заловихме с патрулиране, а когато то не помогна, насила нахълтахме в чужда територия, започнахме блокада, вандализъм и тероризъм… Ха-ха-ха! И вие действахте изключително като частно лице. Когато се провалихте, ръководството ви наистина ви подкрепи и утеши. Виждам, че вече сте се върнали към изпълнение на предишните си задължения.

— Наложена ми е епитимия, задето съгреших с гняв — прошепна той.

Лека тръпка премина по гръбнака ми. Най-сетне стигнахме до главното.

— Не са ви пъхнали тук само задето сте се разгневили срещу нас. Какво всъщност сте направили?

Отново го обхвана ужас. Вдигна безсилно ръце нагоре.

— Моля ви… Не мога… Не!

Завъртях ножа пред лицето му. Мармидон се намръщи и бързо изрече:

— Ядосах се на вашата жестокост, на ината ви… проклех ви всичките… С едно страшно проклятие! Преосвещените отци… не зная как са разбрали, но адептите имат дарбата… Когато се върнах, ми казаха, че последиците могат да се окажат гибелни, и ме наказаха. Нищо повече не зная. Докато бях тук, никой нищо не ми е казвал… Никой не е идвал… Наистина ли има някакви последици?

— Кой знае!… Какво представлява това проклятие?

— То не е заклинание. Разбирате ли разликата? Заклинанията използват законите на вълшебството и предизвикват свръхестествените сили да действат или призовават нечовешко същество, или… Мистър Матучек, това е същото, както когато натиснеш спусъка или подсвирнеш на кучето си. Както използването на какъвто и да е инструмент. Молитвата е друго, тя е молба към Всевишния. Проклятието е формула, в която се съдържа молба… да бъде наказан някой. Всевишният и ангелите му изпълняват молбата, ако преценят, че човекът трябва да бъде наказан… Само на тях е дадено да отсъдят.

— Повторете проклятието!

— Абсит омен! Опасно е!

— Току-що твърдяхте, че е безвредно.

— Нима не знаете? Молитвите на йоанитите не са като молитвите на петристите. Ние сме осенени с особена божия милост, с особен божи промисъл. Ние притежаваме особени знания, ние сме възлюбените му деца. Нашите молитви сами по себе си са могъщи. Не мога да предскажа какво ще се случи, ако произнеса тези думи… Макар и да нямам лоши намерения, при подобни условия обаче… когато не може да се провери…

Много вероятно е, помислих си. В древността същността на гностицизма е представлявала стремеж към сила и власт с помощта на древни знания, към овладяване на мощ, по-голяма от божествената. Безспорно Мармидон искрено ще отрича, че неговата църква е възродила тази идея. Но той още няма званието адепт, най-големите тайни са скрити от него. Макар и без особена охота си помислих, че не му прилича да е способен на престъпление. Този дребосък по душа не беше лош човек.