Шъруд Андерсън - Уайнсбърг, Охайо

Том Кинг се засмя добродушно, а треперливият нервен смях на Едуард Кинг екна в стаята. Джо Уелинг нетърпеливо продължи:

— И така, ние ще почнем да отглеждаме нови плодове и зеленчуци. Скоро ще си възвърнем всичко загубено. Обърнете внимание, не казвам, че новите неща ще са същите като старите. Няма да бъдат. Може да са по-свестни, може да не са. Интересно, а? Помислете върху това. Вече почва да човърка мозъка ви, нали?

Отново тишина в стаята и после пак трескавият кикот на стария Кинг.

— Как ми се щеше Сара да е тук! — извика Джо Уелинг. — Хайде да вървим у вас. Искам да разкажа и на нея.

Столовете заскърцаха по пода. В тоя миг Джордж Уилард реши да се оттегли в стаята си. После се надвеси от прозореца и видя как Джо Уелинг крачи по улицата заедно с двамата Кинг. Том Кинг бе принуден да прави несъразмерно големи крачки, та да върви редом с дребосъчето. Дори леко се бе наклонил към него — прехласнат, омагьосан. Джо Уелинг пак говореше разпалено:

— Ето на̀ — да вземем млечката. Колко нещо може да се направи с тоя плевел — млечката, а? Просто невероятно. Искам да помислите върху това. И двамата. Така ще се създаде цяло ново растително царство, нали? Интересно, а? Само каква идея! Чакайте да видите само как Сара ще я възприеме! Ще й стане интересно. Сара винаги проявява интерес към идеите. Нея не можете да я надминете, да ви е ясно! Не можете я! Знам си го.

Алис Хайндман, вече жена на двайсет и седем години, когато Джордж Уилард бе още хлапе, целия си живот прекара в Уайнсбърг. Беше продавачка в текстилния магазин на Уини и живееше с майка си, която се бе омъжила повторно.

Вторият баща на Алис боядисваше кабриолети и обичаше да попийва. Неговата история е доста любопитна. Струва си някой ден да се разкаже.

На двайсет и седем Алис бе висока и доста слаба. Главата й бе грамадна и изпъкваше над тялото. Раменете й бяха леко увиснали, а косите и очите й — кафяви. На вид бе спокойна, ала под кротката външност нещо неспирно кипеше.

Още като шестнайсетгодишно момиче — преди да почне работа в магазина — Алис имаше любов с един младеж. Младият човек, казваше се Нед Къри, бе по-голям от Алис. И той като Джордж Уилард работеше въз вестник „Уайнсбърг Ийгъл“ и от дълго време се виждаше с Алис почти всяка вечер. Разхождаха се заедно под дърветата из градските улици и разговаряха как ще подредят живота си. Тогава Алис бе хубаво девойче и Нед я притискаше в обятията си, целуваше я. Силно развълнуван, казваше неща, дето нямаше намерение да каже, а Алис, подведена от желанието си да получи нещо възвишено в своя сив и ограничен живот, откликваше на вълнението му. Говореше и тя. Външната черупка на живота й, вродената й колебливост и сдържаност не устояха на напора и тя се предаде на трепета на любовта. А в късната есен на годината, когато Алис навършваше шестнайсет години и Нед Къри замина за Клийвланд с надеждата да си намери място в някой от градските вестници и да се издигне в обществото, тя пожела да тръгне с него. С треперещ глас му разказа какво е намислила:

— Аз ще работя, ще можеш да работиш и ти — каза тя. — Не искам да ти тежа с излишни разходи, да преча на издигането ти. Сега не се оженвай за мен. Ще минем и без това, но пак ще сме заедно. Даже да живеем двамата в един дом, никой нищо няма да каже. В големия град никой не ни знае, никой няма да ни обърне внимание.

Нед Къри бе смаян от решителността и всеотдайността на любимото момиче и дълбоко се трогна. Щеше му се да я направи своя любовница, но промени намерението си. Изпита желание да се грижи за нея, да я закриля.

— Не си даваш сметка какво говориш — сряза я той. — Такова нещо няма да ти позволя в никакъв случай. Щом като си намеря добра работа, веднага ще се върна. Засега ще останеш тук. Това е единственото, което можем да направим.

Вечерта, преди да напусне Уайнсбърг и поеме към новия си живот в големия град, Нед Къри намина да се види с Алис. Разкарваха се по улиците цял час, после наеха впряг коне с каручка от конюшнята на Уесли Мойър и тръгнаха на разходка сред полето. Луната се показа и изведнъж двамата се оказаха безсилни да продумат. В тъгата си младият момък забрави решението си, забрави как смяташе да се държи с момичето.

Слязоха от двуколката, където широката морава се спускаше към брега на Уайн Крийк, и там на бледата луна станаха любовници. Към полунощ, когато се върнаха в градчето, и двамата бяха щастливи. Струваше им се, че каквото и да се случи в бъдеще, няма да заличи приказното чудо на онова, което стана помежду им.