Исабел Алиенде - Паула

Атмосферата на ведра радост, която цареше у дома при раждането на Андреа, по нищо не приличаше на онази мъка в родилната зала преди двайсет и пет години. По средата на следобеда Селия направи знак, Николас й помогна да легне на леглото и за по-малко от минута в стаята заеха местата си уредите и инструментите, които акушерката носеше в камионетката. Това момиче по шорти сякаш изведнъж остаря, тонът на гласа й се промени и хилядолетният женски опит се изписа на луничавото й лице. „Измийте си ръцете и се подгответе, защото сега идва ваш ред да се потрудите“, ми каза, като ми намигна. Селия се вкопчи в мъжа си, стисна зъби и се напъна. Тогава, заедно с вълна от кръв се появи една, покрита с тъмна косица, глава, малко приплескано и мораво личице, което аз придържах като чашката на цветче в едната си ръка, докато с другата с бързо движение освободих синкавата връв, усукана около врата. След втори мощен напън на майката се появи останалата част от тялото на моята внучка — окървавено и крехко вързопче, най-необикновеният подарък. С хлипане, надигнало се от дълбините на моето същество, усетих в ядрото на моята същност светостта на раждането, усилието, болката, паниката и удивена благодарих за героичния кураж на снаха ми, за чудото на здравото й тяло и благороден дух, създадени за майчинство. През някаква пелена ми се стори, че виждам развълнувания Николас, който взе детенцето от ръцете ми и го настани в скута на майка му. Тя се надигна между възглавниците запъхтяна, мокра от пот и преобразена от вътрешна светлина, напълно безразлична към тялото си, което продължаваше да пулсира и да кърви; сключи ръце около дъщеря си и, надвесена над нея, я приветства за добре дошла с порой от нежни думи, изречени на някакъв току-що създаден език, целуна я, взе да я души така, както правят всички женски, и сетне я постави на гръдта си с най-древния жест на човечеството. Времето спря в стаята, а слънцето застина над розите на терасата, светът затаи дъх, за да ознаменува чудото на този нов живот. Акушерката ми подаде ножици, аз прерязах пъпната връв и Андреа пое по пътя на съдбата си, отделно от своята майка. Откъде идва това малко момиченце? Къде ли е била преди да покълне в корема на Селия? Искам да й задам хиляди въпроси, ала се страхувам, че когато ще може да ми отговори, вече ще е забравила как е било на небето… Мълчание преди раждането, мълчание след смъртта, животът е само шум между две бездънни мълчания.

Паула прекара един месец в клиниката за рехабилитация; приключиха с всички изследвания и измервания отвътре и отвън и ни връчиха съкрушителен доклад. Майкъл пристигна от Чили, Ернесто също беше тук със специално разрешение от работата. Уреди от службата да го преместят в Ню Йорк, така поне бяхме в една и съща държава, на шест часа разстояние в случай на спешна необходимост и способни да вдигнем телефона всеки път, когато мъката ни поваляше. Не беше виждал жена си от онова кошмарно пътуване, когато я пренесохме от Мадрид, и въпреки че го информирам и за най-дребното нещо, той се изненада да я види толкова красива и толкова по-отсъстваща. Този мъж е като някои дървета, които устояват на ураганни бури, привеждайки се, без да се прекършват. Пристигна с подаръци за Паула, влезе забързано в стаята й, взе я в ръце и я целуна, шептейки й колко много му липсва и колко красива е станала, докато тя гледаше втренчено напред с големите си очи, без лъч в тях, подобно на кукла. Сетне се облегна до нея и взе да й показва снимки от медения им месец, като й припомняше щастливото време от миналата година; накрая и двамата заспаха, като обикновена двойка по време на сиеста. Моля се да си намери здрава жена, с добро сърце като Паула, и да бъде щастлив далеч оттук; не трябва да остане обвързан с болна до края на дните си, ала още не мога да му говоря за това, прекалено рано е. Лекари и терапевти, които участваха в лечението на Паула, събраха семейството и се произнесоха: степента на съзнателност е нула, няма признаци за промяна през тези четири седмици, не бяха успели да установят никакъв контакт с нея и най-реалистичната прогноза беше, че ще продължи да се влошава. Няма да може отново да говори, нито да гълта, никога няма да може да се движи волево, трудно би успяла да разпознае някого; увериха ни, че възстановяването й е невъзможно, но че физическите упражнения са необходими, за да поддържат гъвкавостта й. Накрая препоръчаха да постъпи в болнично заведение за такъв вид пациенти, тъй като се нуждаеше от непрекъснати грижи и не можеше да остане нито минута сама. Дълго мълчание последва последните думи от доклада. От другата страна на масата бяха Николас и Селия с децата в ръце и Ернесто, обвил главата си с ръце.