Исабел Алиенде - Паула

Но да се върнем на хапчето. С Майкъл не говорехме за такива груби подробности, пуританското ни възпитание доста ни тежеше. Разменените ласки в някое ъгълче в градината вечер ни докарваха до изтощение, а у мен отключваха истински бяс. Трябваше ми доста време, за да разбера механизма на секса, тъй като не бях виждала гол мъж, с изключение на мраморни статуи с член като на момченца, и не бях наясно с това какво представлява ерекцията, и при допира с онова твърдо нещо мислех, че са ключовете от мотора в джоба на панталона му. Тайното четене на „Хиляда и една нощ“ в Ливан бяха напълнили главата ми с метафори и поетични образи, но сега ми беше нужно обикновено практическо ръководство. По-късно, когато ми се изясниха разликите между мъжа и жената и начина на действие на нещо толкова просто като пениса, се почувствах измамена. Тогава не виждах и все още продължавам да не виждам разликата от морална гледна точка между онези жарки сеанси на неудовлетворяващо опипване и наемането на стая в хотел, където да направим това, което фантазията ни продиктуваше, ала нито един от двамата не се осмеляваше да предложи подобно нещо. Подозирам, че в околността не бяха останали много целомъдрени девици на моя възраст, но тази тема беше табу в онези времена на колективно лицемерие. Всяко момиче с разбунтувани хормони, нечиста съвест и ужас, уверяваше по най-убедителния възможен начин, че стигнат ли до край, момъкът не само можеше да се изпари яко дим, но и да се похвали със завоеванието си. Ролята на мъжете беше да нападат, а нашата — да се браним, преструвайки се, че сексът не ни интересува, защото не се гледаше като на проява на добър вкус да улесняваш собственото си прелъстяване. Колко различни бяха за теб нещата, Паула! Беше на шестнайсет години, когато една сутрин дойде да ми кажеш да те заведа на гинеколог, защото искаше да поговорите за противозачатъчни средства. Онемяла от силно вълнение, защото осъзнах, че детството ти е приключило и че започваш да убягваш от моята опека, те придружих. „По-добре да не го коментираме, дъртушо, никой няма да разбере това, че ми помагаш в подобно дело“, ме посъветва ти тогава. На твоята възраст аз плувах в мътни води, ужасена от апокалиптични предупреждения: „Отваряй си очите на четири, когато те черпят с напитка, може да е заразена с прах, дето дават на кравите, за да ги разгонят; не се качвай в колата му — ще те отведе на пусто място и прекрасно знаеш какво може да ти се случи.“ От самото начало се бунтувах срещу този двоен морал, който позволяваше на братята ми да прекарват нощта извън дома и да се прибират призори, вонейки на алкохол, без никой да се трогне от това. Чичо Рамон се затваряше насаме с тях, това бяха „мъжки работи“, в които майка ми и аз нямахме думата. Считаше се за нещо в реда на нещата да се промъкват нощем в стаята на прислужничката; шегуваха се с това и аз изпитвах двойна обида, защото към мъжкото всемогъщество се добавяше класовото надмощие. Представям си скандала, ако аз поканех градинаря в стаята си. Въпреки бунтарството ми, страхът от последиците ме парализираше, нищо не охлажда така силно страстите, както заплахата от ненавременна бременност. Никога не бях виждала презерватив, с изключение на едни, дето приличаха на тропически рибки, които ливанските търговци предлагаха на маринците в Бейрут, но тогава смятах, че са балончета за тържество по случай рожден ден. Първият кондом, попаднал в ръцете ми, ми го показа ти в Каракас, Паула, когато се движеше навсякъде с куфарче, пълно със спомагателни средства за твоя курс по сексуалност. „Направо е невероятно, че на твоята възраст не знаеш как се използва“, ми каза ти един ден, когато бях навършила четирийсет години, бях публикувала първия си роман и пишех втория. Сега ме изненадва такова невежество у човек, изчел толкова нещо, колкото мен. Освен това в детството ми се беше случило нещо, което можеше да ме просвети или поне да възбуди любопитството ми да науча нещо повече по въпроса, ала аз държах блокиран спомена в най-тъмните кътчета на паметта.

В онзи коледен ден на 1950 година вървях по крайбрежната алея — дълга и обточена със здравец. Бях на осем години, кожата ми бе изгоряла от слънцето, носът ми беше обелен, а лицето — обсипано с лунички; бях облечена с бяла престилка пике и носех огърлица от мидени черупки, нанизани на конец. Бях оцветила ноктите си с червен акварел, пръстите ми изглеждаха като натъртени, и бутах камъшитена количка с новата си кукла, която представляваше зловещо гумено бебе с отвор за устата и с друг отвор между краката, така че като и се даваше вода отгоре, тя да излиза отдолу. Плажът беше пуст, предната вечер жителите на селото бяха вечеряли късно, бяха ходили на службата в полунощ и бяха празнували до сутринта, затуй по това време още никой не беше станал. В края на алеята започваше скалиста местност, където океанът се разбиваше с грохот във вихрушка от пяна и водорасли; светлината беше толкова силна, че цветовете се губеха в ярката белота на утрото. Рядко отивах толкова надалеч, ала в онзи ден стигнах чак до тези места, търсейки място, където да дам вода на куклата и да й сменя пелените. Долу, измежду скалите, някакъв мъж излезе от морето, носеше очила за подводно гмуркане и гумен маркуч в устата, който махна с рязко движение и си пое дъх с пълни гърди. Беше облечен с черен, много износен панталон за плуване, а на кръста си имаше вързан шнур, от който висяха някакви железа с извити краища — инструментите му за лов на дребни морски дарове. Носеше три морски таралежа, които прибра в един сак и сетне се излегна по гръб да си почине върху една скала. Гладката му кожа без косми приличаше на обработена кожа, а косата му беше много черна и къдрава. Посегна към бутилка с вода и отпи на големи глътки, събирайки сили, за да се гмурне отново; с опакото на ръката си отметна косата от лицето и изтри очите си, после погледна нагоре и ме видя. Отначало може би не успя да се ориентира за моята възраст, забеляза фигура, залюляла някакъв вързоп в ръце, и в отблясъците на онзи час — към единайсет преди обед — сигурно ме взе за майка с детето си. Повика ме с изсвирване и вдигна ръка за поздрав. Изправих се недоверчива и любопитна. Очите му бяха свикнали със слънцето и ме позна, отново махна с ръка и ми каза да не се плаша, да не си тръгвам, че имал нещо за мен; извади два таралежа и половин лимон от сака и започна да се катери по скалите. „Колко си се променила, миналата година изглеждаше сополанка като братята си“, ми каза. Отстъпих няколко крачки, но после също го познах и му отвърнах с усмивка, като закривах с ръка устата си, защото все още сменях зъбите си. Обикновено следобед се отбиваше вкъщи и предлагаше стоката си, дядо държеше лично да избира рибата и морските дарове. „Ела, седни тук до мен, дай да видя куклата ти, щом е гумена, с положителност може да се къпе, ще я потопим в морето и аз ще имам грижа за нея, нищо лошо няма да й се случи; виж, там долу имам сак, пълен с морски таралежи, следобед ще занеса няколко на дядо ти, искаш ли да ги опиташ?“ Взе един с големите си мазолести ръце, като не обръщаше внимание на твърдите бодли, вкара върха на една кука при главата му, където черупката има формата на пресукана бисерна огърлица, и го отвори. Откри се оранжева кухина и вътрешности, които плаваха в тъмна течност. Поднесе мекотелото към носа ми и ми даде да помириша, това бил мирисът на морските дълбини и на жените, когато били възбудени. Вдъхнах, първо срамежливо, а сетне с наслада това ухание на йод и сол. Обясни ми, че таралежът трябва да се консумира само докато е жив, иначе се превръща в смъртоносна отрова, изстиска няколко капки лимон във вътрешността на черупката и ми показа как се движат езиците, опарени от киселината. Извади един с пръсти, отметна глава назад и го плъзна в устата си, струйка тъмен сок се стече по пълните му устни. Съгласих се да опитам — бях виждала дядо и вуйчовците ми да изпразват черупките в паничка и да поглъщат съдържанието с лук и кориандър — и рибарят извади друго парче и ми го даде в устата, беше крехко и меко, но и някак грапаво, като мокра кърпа. Вкусът и мирисът не могат да се сравнят с нищо друго, в началото ми се стори отвратително, но после усетих сочното месо да трепти и устата ми се изпълни с неделим букет от различни миризми. Мъжът извади от черупката едно по едно парчетата розово месо, изяде една част, а другите даде на мен, сетне разтвори и втория таралеж и бързо му видяхме сметката, смеейки се, пръскайки сок, облизвайки взаимно пръстите си. Накрая се зарови в окървавеното дъно на черупките и извади няколко дребни рачета, които се хранеха с мекотелото и затова имат чист и силно концентриран вкус. Постави едно от тях на върха на езика си и изчака с отворена уста то да пролази навътре в устата му, смачка го с небцето си и после ми показа разплесканото мекотело, преди да го глътне. Затворих очи. Усетих дебелите му пръсти да очертават контура на устните ми, върха на носа и брадичката ми, да ме гъделичкат — отворих уста и усетих крачетата на рачето да се движат, ала не успях да потисна позива за повръщане, който ме обзе, и го изплюх. „Каква си глупава“, ми каза и вдигна животинката измежду скалите и я изяде. „Не вярвам, че куклата ти пишка, дай да видя, покажи ми дупчицата. Мъж ли е, или жена твоята кукла? Как така не знаеш! Има ли пишка или не?“ И сетне ме загледа с неразгадаемо изражение и изведнъж взе ръката ми и я постави върху своя член. Почувствах подутина под влажния плат на панталона, нещо, което се движеше като голямо парче от маркуч, понечих да отдръпна ръка, но той я държеше здраво и шепнеше с променен глас да не се страхувам, че нямало да ми стори нищо лошо, само много приятни неща. Слънцето стана по-жарко, светлината — още по-бяла, а ревът на океана стана оглушителен, докато под ръката ми оживяваше онова твърдо нещо, водещо към падение. В този миг гласът на Маргара ме извика някъде отдалеч и прекъсна магията. Стреснат, мъжът се изправи и ме блъсна, за да ме отстрани, взе куката за риболов и заслиза, скачайки по скалите към морето. Насред пътя спря за малко, обърна се и посочи ниско към корема си. „Искаш ли да видиш какво имам тук? Искаш ли да разбереш какво правят мама и татко? Правят го точно както кучетата, но много по-добре, чакай ме тук следобед, по време на сиестата, някъде около четири, и ще идем в гората, където никой няма да ни види.“ Миг след това изчезна сред вълните. Сложих куклата в количката и се отправих обратно към дома. Цялата треперех.