Исабел Алиенде - Паула

Мама продължава да преговаря с Господ, сега му предлага собствения си живот в замяна на твоя, казва, че така или иначе седемдесет години са много време, много умора и много мъка. Аз също бих искала да заема твоето място, но за жалост няма магия, способна да осъществи такава размяна — всяка една от нас — баба, майка и дъщеря — ще трябва да изживее съдбата си. Поне не сме сами, три сме. Баба ти е изморена, опитва се да го скрие, ала годините й тежат и през тези месеци на страдание в Мадрид зимата проникна в костите й, не може да се стопли, спи под планина от одеяла, а денем ходи увита в жилетки и шалове и пак не спира да трепери. Говорих дълго по телефона с чичо Рамон, за да ми помогне да я убедя, че вече е време да се връща в Чили. Няколко дни не можах да пиша, едва сега, когато излизаш от агонията, се връщам към тези страници.

Дискретните отношения, които ни свързваха с Майкъл, разцъфваха бавно и постепенно, по старовремски, в салона на дядо, на чаша чай зиме и купички сладолед лете. Откритието на любовта и щастието, че съм харесвана, ме преобразиха; стеснителността ми отстъпи място на един по-скоро експлозивен характер и настъпи краят на онези продължителни периоди на гневно мълчание от детството и юношеските ми години. Веднъж седмично отивахме с мотора му на концерт, в събота ме пускаха да ида на кино, но да се прибера рано, а понякога в неделя дядо го канеше на някой от семейните обеди, които бяха истински турнир по издръжливост. Самото угощение беше изпълнено с опасности изпитание: сандвичи с морски дарове, банички с лютива плънка, яхния от кокошка, царевичен сладкиш, ястие с месо, колбаси, сметана, салата и домати; вино с плодове и една грамадна кана с писко 12 12 Ракия, приготвяна в Перу и Чили. — Б.пр. — най-противната чилийска напитка. Гостите се състезаваха в героично усилие да преглътнат тази гощавка и понякога, като допълнително предизвикателство, преди десерта си поръчваха пържени яйца със сланина. Оцелелите си спечелваха по този начин привилегията да дадат изява на индивидуалната си лудост. На кафето изпадаха в гласовити спорове, а преди да бъдат сервирани чашките със сладък ликьор, се кълняха, че това е последната неделя на шумен семеен гуляй, в който участваха; въпреки това на следващата неделя се повтаряше почти без изменения същото изтезание, защото всяко отсъствие би представлявало невъобразимо безочие, което дядо ми не би простил. Аз се боях от тези сбирки почти толкова, колкото от обедите в дома на Салвадор Алиенде, където братовчедките ме гледаха с прикрито презрение, защото си нямах и идея за какво разговарят. Живееха в малка, приветлива къща, претъпкана с произведения на изкуството, ценни книги и снимки, които, ако все още съществуват, представляват исторически документи. Политиката беше единствена тема в това интелектуално и добре информирано семейство. Разговорът се въртеше из висините на световните събития и рядко се приземяваше около последните подробности по злободневни национални теми, но, така или иначе, аз през цялото време са чувствах като паднала от луната. По онова време четях само научнофантастични романи и докато семейство Алиенде със социалистически плам чертаеха преобразяването на страната, аз се носех от астероид на астероид, придружавана от извънземни, неуловими като ектоплазмата на баба.

При първия случай, в който родителите му дойдоха в Сантяго, Майкъл ме заведе да ме запознае с тях. Бъдещите ми свекър и свекърва ме очакваха на чай в пет часа с колосана покривка, изрисуван английски порцелан и домашни кифлички. Посрещнаха ме топло, почувствах, че, без да ме познават, ме приемат, благодарни за любовта, която давах на сина им. Бащата изми ръцете си десетина пъти по време на краткото ми гостуване и като сядаше на масата, издърпа стола с лакти, за да не ги изцапа преди храна. Към края ме попита дали съм роднина на Салвадор Алиенде и когато потвърдих, изражението му се промени, ала вродената му любезност му попречи да изкаже мнението си по този въпрос при първата ни среща, щеше да има повод да го стори по-късно. Майката на Майкъл ме плени от самото начало — беше чиста душа, неспособна на злонамереност, доброта струеше от прозрачните й очи с цвят на аквамарин. Посрещна ме непринудено, сякаш се познавахме от години, и в онзи следобед двете сключихме пакт за взаимопомощ, който щеше да ни е много полезен през болезнените изпитания в следващите години. За родителите на Майкъл, които вероятно са желаели за сина си кротко и тихо девойче от английската колония, не беше трудно още от самото начало да открият слабостите в моя характер и затова е удивително как толкова скоро ме приеха с отворени обятия.