Исабел Алиенде - Паула

В един град в Северна Калифорния, където изнесох предпоследната си беседа, изживях един от онези претенциозни флиртове, които дават материал за долнопробни любовни романи, от онези, дето бях превеждала в младостта си. Уили беше чел „За любовта и сянката“, героите болезнено го вълнуваха и той мислеше, че е намерил в тази книга любовта такава, каквато я желаеше, но все не успяваше да я срещне. Предполагам, че не е знаел къде да я търси — на нашата първа среща ми разказа свенливо, че по онова време давал обявления по вестниците в търсене на партньор. И досега от някой кашон току изпада отговор на негова обява; сред всички тези отговори особено изпъква почти нереалният портрет на гола жена, около която в стегната прегръдка се е увила боа; отдолу без никакъв допълнителен коментар се мъдри телефонен номер. Въпреки влечугото, а може би точно заради него, Уили си направил труда да шофира два часа, за да се запознае с мен. Една от университетските преподавателки, която беше между организаторите на беседите, ми го представи като последния хетеросексуален ерген в Сан Франсиско. След беседата вечерях с една група около кръгла маса в италиански ресторант: той седеше срещу мен с чаша бяло вино в ръка, безмълвен. Признавам, че аз също изпитах любопитство към този американски адвокат с аристократичен вид и копринена вратовръзка, който говореше испански като мексикански бандит и имаше татуировка на лявата си китка. Беше пълнолуние и кадифеният глас на Франк Синатра пееше Strangers in the Night , докато ни сервираха равиоли; това е детайл, забранен в литературата — никой не би се осмелил да събере пълнолунието и Франк Синатра в една и съща книга. Проблемът с художествената литература е, че тя трябва да звучи достоверно, в замяна на това самата действителност рядко е такава. Не мога да си обясня какво привлече Уили, в чието минало изобилстват високите руси жени; аз бях привлечена от историята му. А също и — защо да не си призная — от смесицата между финес и грубост, от силния му характер и от една скрита нежност, която интуитивно долових благодарение на манията си да наблюдавам хората, за да ги изобразявам сетне в книгите си. В началото той не говореше много, задоволи се да ме гледа от отсрещната страна на масата с непроницаемо изражение. След салатата го помолих да ми разкаже живота си — трик, който ми спестява усилията да водя разговор: събеседникът се разпростира в разкази, а умът ми броди из други светове. В този случай обаче не беше нужно да се преструвам, че ми е интересно — едва започнал да говори, осъзнах, че бях попаднала на рядък скъпоценен камък, високоценен от писателите: животът на този човек беше истински роман. Доказателствата, които ми даде през двата часа, прекарани на вечерята, събудиха ненаситно любопитство в мен; през нощта в хотела не можах да мигна, нужно ми беше да узная повече. Късметът беше с мен и на другия ден Уили ме откри в Сан Франсиско — последната спирка от моето турне — и ме покани да се полюбувам на залива от една височина и да вечерям в дома му. Представих си романтична среща в модерен апартамент с изглед към Голдън Гейт, с кактус на вратата, с шампанско и пушена сьомга, но нямаше нищо такова — животът и домът му приличаха на останки от корабокрушение. Взе ме със спортна кола, където едва се побираха двама души и човек пътуваше с колене, залепени за ушите, а задникът му се влачеше по асфалта; беше мръсно, с животински косми, сплескани консервени кутии от безалкохолни напитки, заприличали на вкаменелости пържени картофки и оръжия играчки. Разходката до върха на планината и величествената гледка на залива дълбоко ме разтърсиха, но си помислих, че не след дълго нищо няма да си спомням — виждала бях прекалено много пейзажи и нямах намерение да се връщам в западните части на Съединените щати. Спуснахме се по път с много завои и големи дървета, заслушани в концерт по радиото. Изпитах усещането, че съм изживявала този момент и преди, че съм била многократно на това място, че съм част от него. Сетне разбрах защо: Северна Калифорния прилича на Чили — същите стръмни брегове, възвишенията, растителността, птиците, разположението на облаците в небето.

Едноетажната му къща, измито сива на цвят, беше на самия бряг. Единственото й очарование се състоеше в разбит вълнолом, където се полюшваше лодка, превърната в гнездо на чайки. Посрещна ни синът му Харли — десетгодишно момче, толкова хиперактивно, че приличаше на душевноболен — плезеше ми се и в същото време риташе вратите и изстрелваше гумени снаряди с оръдие. На една полица видях грозни украшения от кристал и порцелан, почти нямаше мебели, ако не се смятат тези в трапезарията. Обясниха ми, че коледната елха се подпалила и мебелировката обгоряла, тогава забелязах, че от тавана още висяха коледни топки, оплетени в десетмесечни паяжини. Предложих да помогна на домакина си да приготвим храната, ала се почувствах изгубена в препълнената с всевъзможни уреди и играчки кухня. Уили ме представи на останалите обитатели на къщата — на големия му син, който по някакво рядко съвпадение беше роден в същия ден и същата година като Паула и който беше толкова дрогиран, че едва си повдигна главата; правеше му компания момиче в същото състояние; на българския емигрант с малката си дъщеря, които похлопали за подслон за една нощ и останали завинаги, и на Джейсън, доведения син, когото Уили прибрал след развода си с майка му — единственият, с когото можах да установя човешко общуване. По-късно разбрах за съществуването на дъщеря, затънала в хероин и проституция, която съм виждала единствено в затвора или в болницата, където тя често се озовава. Три сиви мишки със сдъвкани и кървящи опашки безжизнено лежаха в клетка, а няколко рибки в несвяст плаваха в мътните води на аквариум; имаше и едно едро куче, което се изпика в салона и сетне весело заприпка към морето, а щом дойде време за десерта, се върна, влачейки разлагащия се труп на някаква птица. Едва не побегнах към хотела, ала любопитството ми надделя над паниката и останах. Докато българинът гледаше футболен мач по телевизията и дъщеря му спеше на коленете му, а наркоманите похъркваха в частния си рай, Уили свърши цялата работа — сготви, зареди пералнята с купища дрехи, нахрани многобройните гадинки, изслуша търпеливо една сюрреалистична история, която Джейсън току-що беше написал и ни прочете на глас, и приготви банята на по-малкия си син, който на десет години не можеше да се справи сам. Никога преди не бях виждала баща да изпълнява функциите на майка и това ме развълнува много по-силно, отколкото исках да призная; почувствах се раздвоена между нормалното отблъскване, което това побъркано семейство събуждаше в мен, и опасното омайване от мъж с призвание за майчинство. Може би през онази нощ започнах в ума си да пиша „Безкрайният план“. На другия ден той отново ми се обади — взаимното привличане беше очевидно, но ние разбирахме, че това чувство нямаше бъдеще, защото освен всички явни неудобства — деца, талисмани, език, културни различия и начин на живот — ни разделяха десет часа път със самолет. Така или иначе, реших да отложа целомъдрените си намерения и да прекарам с него една-единствена нощ, па макар и на другата сутрин да трябваше завинаги да се разделим като в лош филм. Този план не можеше да бъде осъществен насаме в моя хотел, а в дома му, понеже той не се престрашаваше да остави малкия си син в ръцете на българина, наркоманите или интелектуалния младеж. Пристигнах с претъпкания си куфар в този необикновен дом, където миризмата на животни се смесваше със соления дъх на морето и с аромата на седемнайсет засадени в бурета розови храста, с мисълта, че можех да преживея незабравима нощ и че във всеки случай нямах какво да губя. „Недей да се чудиш, ако Харли изпадне в нервна криза от ревност, никога не водя приятелки у дома“, ме предупреди Уили и аз облекчено въздъхнах, защото поне нямаше да заваря задушаващата боа навита между хавлиените кърпи; детето обаче ме прие, без да ме погледне. Като чу акцента ми, ме взе за една от многобройните латиноамерикански домашни прислужници, които след първото почистване на тази къща изчезваха изплашени яко дим. Когато установи, че съм в леглото с баща му, беше много късно — аз бях дошла, за да остана. През онази нощ Уили и аз се любихме въпреки отчаяните ритници на момчето по вратата, въпреки воя на кучето и разправиите на другите младежи. Неговата стая беше единственото убежище в този дом — през прозореца надничаха звездите и останките от лодката на вълнолома, създавайки илюзия за покой. До голямото легло видях дървен сандък, лампа и часовник, а до тях имаше музикална система. В гардероба висяха висококачествени ризи и костюми, в банята, в изрядно състояние, намерих същия английски сапун, който дядо ми използваше. Доближих го до лицето си невярваща — от двайсет години не бях вдъхвала този мирис на лавандула и дезинфектант и дяволитото изражение на незабравимия старец ми се усмихна от огледалото. Пленително е да разглеждаш вещите на мъжа, в когото започваш да се влюбваш — те разкриват неговите навици и тайни. Повдигнах покривката на леглото и докоснах белите чаршафи и спартанския матрак, разгледах заглавията на струпаните на пода книги, порових се из шишенцата в аптечката му и освен някакво противоалергично лекарство и хапчета за кучето, не намерих друго; помирисах дрехите му без следа от тютюн или парфюм и за няколко минути научих много за него. Почувствах се като натрапник в неговия свят, където нямаше следи от жена, всичко беше просто, практично и мъжко. Усетих се също така сигурна. Тази строга стая ме приканваше да започна на чисто далеч от Майкъл, Венецуела и миналото. За мен Уили представляваше друга съдба на друг език и в друга страна, все едно се раждах отново, можех да измисля чисто нова версия на самата себе си само за този мъж. Седнах в края на леглото притихнала, като животно нащрек с антени, насочени във всички посоки, изследвайки с петте си сетива и с интуицията сигналите в това чуждо пространство, регистрирайки едва доловимите знаци, скритата информация в стените, в мебелите, в предметите. Стори ми се, че тази чиста стая заличава ужасното впечатление от останалата част на къщата; разбрах, че част от душата на Уили копнееше за ред и изисканост. Сега, след като от няколко години вече живеем заедно, всичко носи моя отпечатък, но аз не съм забравила кой беше той преди. Понякога затварям очи, вглъбявам се, виждам се отново в тази стая и съзирам Уили преди моето идване. Обичам да си спомням уханието на тялото му преди да го бях докоснала, преди да се бяхме смесили и поделили един и същи мирис. Тези кратки мигове на усамотение в неговата спалня, докато той се разправяше с Харли, бяха решаващи: през тези минути си казах, че ще се отдам безрезервно на изживяването от една нова любов. Нещо съществено се промени в мен, при все че още не знаех това. В продължение на девет години, от обърканото време в Мадрид, аз се бях пазила от страсти. Неуспехът с трубадура на вълшебната флейта ми беше дал прост урок по предпазливост. Вярно е, че любови не ми липсваха, но до онази нощ в дома на Уили не се бях отваряла, за да дам и да получа безрезервно; част от мен винаги бдеше и дори в най-интимните и специални срещи, тези, които послужиха за вдъхновение на еротичните сцени от моите романи, предпазвах сърцето си с броня. Преди Уили да затвори вратата, преди да останем сами и да се прегърнем — първо предпазливо, а сетне с необикновена страст, която ни разтърси като удар от гръм, аз вече долавях подсъзнателно, че това не е моментно приключение. През онази нощ се любихме спокойно и бавно, изучавайки картите и пътищата на нашите тела, сякаш разполагахме с цялото време на този свят за нашето пътуване; шепнехме тихичко на онази невъзможна смесица от английски и испански, която от самото начало стана наше есперанто, разказвахме си проблясъци от миналото в почивките между милувките, напълно чужди на ударите по вратата и на лая на кучето. За миг се установи тишина, защото ясно си спомням любовните нашепвания, всяка дума, всяка въздишка. През прозореца се процеждаше бледият отблясък на далечните светлини на залива. Свикнала с горещината във Венецуела, треперех от студ в тази незатоплена стая, въпреки че си бях облякла кашмирената жилетка на Уили, която ме загръщаше до коленете както неговата прегръдка и аромата на английския сапун. През живота си бяхме натрупали опитност, която може би ни послужи да се опознаем и да развием необходимия инстинкт, за да отгатваме желанията на другия, но дори и да бяхме действали непохватно като малки кутрета, мисля, че тази нощ щеше да се окаже решителна и за двама ни. Какво беше новото за него и за мен? Не зная, ала ми харесва да си представям, че е било предначертано да се срещнем, да се познаем и да се обикнем. А може би различното беше, че плавахме между две еднакви по своята мощ течения — страст и нежност. Не мислех за собствените си желания, тялото ми се движеше без нетърпение, без да търси оргазма, със спокойната увереност, че всичко е наред. Изненадах се от сълзите в очите си, размекната от това внезапно чувство на обич, галейки го благодарна и спокойна. Исках да остана до него, не ме изплашиха децата му, не ме уплаши и това, че трябваше да променя своя свят, да се преместя в друга страна; почувствах, че тази любов ще бъде способна да ни обнови, да ни върне донякъде невинността, да измие миналото, да освети тъмните страни от нашите два живота. После заспахме дълбоко сплели ръце и крака, сякаш винаги сме били заедно, така, както заспивахме всяка нощ оттогава.