Барбара Алистър - Удобно решение

— Джарвис даже заключи входната врата, след като изнесоха подноса с чая от салона, така че и портиерът да може да присъства — обясни на господарката си, докато правеше прическата й.

— Тогава как писмото е стигнало дотук? — учуди се Луси.

Същото се питаха и приятелите на Ричард в Министерството на външните работи.

— Значи не си получавал нищо подобно, докато бяхте в Девъншир? — попита го бившият му наставник.

— Не, нищо. И затова това писмо толкова ме изненада. Въпреки че веднага след съобщението за женитбата ни във вестника зачаках да се появи подобно нещо. Нищо.

— Не е било много умно да позволиш това съобщение, Ричард — каза наставникът му и смръщи лице.

Облечен в сиво, той като че се сливаше с бледосивите стени на помещението.

— Да позволя! Направих ужасна сцена заради него, но едва след като се беше появило, и то без мое знание — каза Ричард, мислейки си в същото време за странните взаимоотношения, които се бяха установили между него и Луси след спора им по този въпрос. — Но съобщението не може да е поводът. Така и нищо не се случи, преди да пристигнем в Лондон.

— Странно — промърмори наставникът на Ричард и лицето му отново се смръщи.

В течение на час след този разговор той разказа на Ричард за всички действия, които бяха предприели неговите подчинени.

— Тези хора биха могли да бъдат навсякъде — промълви замислен бившият началник на Ричард.

Ричард пребледня.

— Нищо ли не може да се направи? — попита той.

Питаше се дали единственото спасение не е пълната изолация. Но се съмняваше, че връщането им в Девъншир ще му донесе така жадуваното спокойствие.

— Не бих казал. Ще се обадя на господина, който работеше по-рано по твоя случай.

Наставникът замълча за миг и се вгледа в младия мъж, когото винаги бе товарил с най-важните и най-опасни мисии.

— Няма да ти излезе много евтино, освен това ти вече не си на държавна служба…

И той сви рамене.

Ричард кимна като знак, че го е разбрал и каза със спокоен тон:

— Кесията ми е достатъчно дълбока. Няма значение колко скъпо ще ми излезе, бих искал да стигна до истината.

— Добре. Ето какво ще направим.

Ричард се върна вкъщи с чувство на задоволство, че и друг се е заел с търсене на отговорите на въпросите, които си задаваше. И се зае с подготовката си за вечерта.

Луси, която беше прекарала по-голямата част от деня в мисли къде ли е Ричард, вече беше готова. Веднага щом чу гласа на съпруга си в съседната на нейната стая, тя почука на вратата, свързваща двете стаи, и после влезе, без да изчака отговора на Ричард.

— Ричард, Бети не можа…

Очите й се разшириха.

— О! — възкликна при вида на съпруга си, който се беше съблякъл чисто гол и си миеше лицето. Слугата му се втрещи от ужас и побърза да увие хавлия около кръста му.

Ричард изтри с нея лицето си, отново я привърза около кръста си и прекоси стаята, приближавайки се до Луси.

— Какво казваш за Бети? — попита, улавяйки я за ръка и отвеждайки я към столовете пред камината.

Движенията му бяха толкова галантни, все едно че вече беше напълно облечен.

— Не е могла да разбере нищо. Никой в къщата изглежда не знае нищо.

Тя поклати глава, когато Ричард безмълвно й посочи с ръка един от столовете.

— Нищо? Този лист хартия не е попаднал в стаята ти благодарение на някаква магия!

Леко покашляне откъм другия край на стаята ги накара да се обърнат.

— Имаш нещо да ни кажеш ли, Роулс? — попита строго Ричард.

— Само една идея. Ако само ми позволите да поразпитам, докато сте навън тази вечер? — попита колебливо.

Въпреки че вършеше перфектно задълженията си, винаги се беше опитвал да стои настрана от делата на господаря си и да не се сближава прекалено с него, така че и сега не се чувстваше много сигурен в правилността на постъпката си.

— Разпитвай, когото искаш и колкото искаш — даде разрешение господарят му. — Но внимавай да не обезпокоиш слугите повече от необходимото.

— Какво имаш предвид? — попита Луси, макар почти да беше отгатнала какъв ще бъде отговорът.

— Джарвис ме посрещна на вратата, оплаквайки се от настойчивостта, с която слугинята ти го е разпитвала — обясни Ричард.

— Специално ли дойде при теб? — попита тя с гневен тон.

— Баща ти отказа да го изслуша, а брат ти не беше вкъщи целия следобед.

Ричард прекоси стаята и започна да се облича — първо ризата, метната от Роулс на леглото, след това чорапите.

— Едуард е с Арабела, за да се видят с един от роднините й, който днес пристига в града.