Барбара Алистър - Удобно решение

Той й беше съпруг, тя му дължеше обяснение за реакцията си при вида на мъжа, за когото преди много години се беше сгодила, но не искаше да му разкрива всичките си страхове. Осъзнавайки, че повече обяснения няма да последват, Ричард я притегли към себе си и също я целуна.

Независимо че Луси искаше да обсъди отново всички подробности по подготовката за годежното парти, на следващата сутрин двамата слязоха доста късно за закуска. При появата им хванати под ръка, Едуард предпочете да запази коментара за себе си.

— Какви са плановете ти за днес? — попита Луси, докато оправяше ревера на дрехата на съпруга си.

— Обещах да намина в Министерството на външните работи — каза й.

Ръката на Луси увисна във въздуха.

— Ще работиш за тях отново ли? — попита, придавайки си безразличен вид и стараейки се гласът й да не издава вълнението, което я беше обхванало.

— Не. Приключих с работата си за тях — заяви твърдо Ричард.

Луси широко се усмихна и въздъхна с облекчение.

— Други неща ме интересуват много повече сега — напомни й той и й намигна.

Тя се изчерви и се извърна така, че брат й, който все още стоеше в ролята на наблюдател, да не може да види пламтящите й бузи.

— Ричард!

— О, не му забранявай да говори подобни неща, Луси — изхихика брат й. — Толкова неща научавам покрай него.

Луси се извърна да го погледне и той се засмя. Обади се часовникът.

— Трябва да тръгвам — каза Луси. — Не искам Арабела да ме чака.

— И аз идвам с теб — каза брата й, излизайки след нея от стаята.

— Не. Отиваме да проверим как вървят приготовленията. Ти само ще ни пречиш. В същото време би могъл да обсъдиш с татко марките на вината, които да поръчаме. Опасявам се, че предвиденото количество няма да стигне.

Тя си сложи шапчицата, отстъпи назад и така се озова много близо до Ричард. Усмихна му се, а той сведе глава и я целуна. После и той взе шапката си.

— Само след вас, госпожо Блаунт — изрече галантно съпругът й.

Луси потрепери при произнасянето на името си. Кимна и го хвана под ръка. Вратата се затвори, скривайки от погледа им загледания в тях Едуард.

Той се извърна и понечи да се насочи към гостната, когато забеляза, че вратата, водеща към кабинета на баща му, е отворена. Влезе вътре.

— Чу ли ги? — попита го.

— Да.

Баща му вдигна глава над книгите върху бюрото си и се облегна.

— Какво мислиш?

— За какво?

— За тях двамата. Смяташ ли, че решението й се оказа правилно? — попита баща му с известно нетърпение в тона.

Едуард се почеса по главата, разрошвайки по този начин старателно подредената от слугата си коса.

— Да, така смятам. Имах известни колебания, като ги видях отначало — призна синът.

— И аз така смятам. Като дойдоха, съвсем ясно си личеше, че са скарани. Но всеки женен мъж трябва да има предвид, че колкото и да харесва съпругата си, винаги ще се намерят поводи за спорове. Запомни това, Едуард.

Старият господин въздъхна, после се засмя.

— Караниците и особено сдобряването след това си имат известни предимства.

— Предимства ли?

— Няма значение. Сигурен съм, че ще го разбереш по-късно.

Старият човек отново се засмя.

— Сега ми разкажи как се държа Луси на снощния бал. Не мислех, че ще се реши да отиде.

— Обаче ти я постави в такава ситуация, че тя нямаше избор — напомни синът му.

После се вгледа по-отблизо в баща си. Въпреки страшните болки по време на пътуването, старият господин явно беше в много добро настроение — не се беше чувствал така от години. Едуард седна пред бюрото.

— Тя даже танцува.

Същия този следобед повишеното настроение на Луси беше подложено на изпитание. Беше стояла с часове на проба, докато модистката нанесе последни корекции на роклите, които беше си поръчала, и сега се чувстваше напълно изтощена. Искаше й се да се прибере в стаята си и да легне. Но не стана така, както се надяваше.

Още докато сваляше шапчицата си, дочу смях откъм салона, където баща й обичаше да прекарва следобедите си. Беше там заедно с децата и съпруга й.

— Е, добре. Щом си се върнала, сега вече можем да поръчаме да ни донесат чай — каза баща й, като я видя да влиза в стаята.

— Мен ли сте чакали? — попита Луси с въздишка.

Прегърна Карълайн и се усмихна на момчетата. Робърт й направи място до себе си на канапето. Тя седна и за миг притвори очи.

— Уморена ли си? — попита я съпругът й и вдигна въпросително вежди.

— Не много.

Тя му се усмихна, надявайки се думите й да са го успокоили. Въздъхна с облекчение, като усети, че той се отпусна до нея.