Барбара Алистър - Удобно решение

Когато доста по-късно в залата влезе и граф Хавършам, никой от двамата не го забеляза. Луси беше решила да не танцува повече и сега бърбореше с приятелките си за случилото се през изминалите години и последните модни новости. Никой, който не я познаваше добре, не можеше да предположи колко нервна е всъщност. Издаваха я само набързо разменяните погледи със съпруга й.

Ричард не очакваше връщането им в обществото да премине толкова лесно. Оставяйки жена си в надеждни ръце, той се впусна в танци, които беше задължен да осъществи, после побърза да се върне при нея. Предпочете да направи това, отколкото да се оттегли при мъжете в залата за игри, както беше правил винаги по време на първия си брак. По-късно, когато влизаха в трапезарията, вече се бяха превърнали в център на компанията от свои приятели. В същото настроение излязоха от залата, качиха се в каретата и се отправиха към къщата на баща й.

Фенерите на каретата и факлите пред нея разпръскваха непрогледния мрак. Може би затова наблюдаващите ги от другата страна на улицата се отдръпнаха бързо в сянката. Нито Луси, нито Ричард ги забелязаха. Забравили за няколкото поредни спречквания помежду си, те за миг докоснаха устни, после, смеейки се, изтичаха към къщата. Облегната на ръката на Ричард, Луси изобщо не куцаше.

Смехът им прониза като с нож сърцето на прикрилата се в тъмнината жена, която продължаваше да ги наблюдава.

— Той е — заяви тя с надменен тон й в очите й се появи опасен блясък. — Трябва да бъде наказан — добави ядно.

Придружителят й не се опита да я разубеди.

— Как? — беше единственото, което каза.

Докато се отправяха към по-оживената част на града, където можеха да наемат карета, тя му обясни плана си. След като я изслуша, той се разсмя с цяло гърло.

Преминали успешно своеобразния изпит при първата си съвместна поява в обществото, Луси и Ричард бяха в повишено настроение. Ричард не се оттегли, когато влезе слугинята й, за да я съблече. Наблюдаваше как Бети разресва косите й, после как откопчава накитите й и започва да разкопчава роклята й.

— Можеш да си тръгваш, Бети — каза той тихо.

Тя погледна първо него, после господарката си. Луси, без да отделя очи от очите на съпруга си кимна.

Веднага, щом като слугинята затвори вратата на стаята, Ричард накара Луси да се изправи и разголи раменете й. Роклята бавно се свлече и падна на пода. Ричард сведе глава и докосна с устни раменете й и гънката между гърдите й. Тя затаи дъх. После ръцете й се вдигнаха и обвиха шията му. Целунаха се.

Ричард я завъртя, разкопча корсета й, после фустата й и Луси се озова пред него по риза, чорапи и жартиери. Тя се извърна към него, наслаждавайки се на начина, по който очите му се разшириха, докато я оглеждаше. Протегна ръце към него и в отговор той се приближи до нея, но Луси отстъпи назад.

— Не още — прошепна тя и се зае с ризата му.

Доста по-късно, лежейки в прегръдките си и след като дишането им се успокои, Ричард тихо каза:

— Съжалявам, че не се отнесох с теб както трябва днес.

Луси остана замислена за миг. После извърна лице към него и прокара пръсти по устните му.

— Не трябваше да реагирам по този начин — призна тя.

— Обичаш ли го все още? — попита Ричард.

Отново последва мълчание. Ричард се изруга наум, че не е успял да се въздържи от този въпрос. Най-накрая Луси просто попита:

— Кого?

— Хавършам.

Тя се изтегна по гръб и се загледа в балдахина, изпитвайки чувствата си. Мълчанието се изправи помежду им като стена. Ричард беше готов да я хване за рамото и да я разтърси, настоявайки за отговор и едва тогава тя се обади:

— Не съм сигурна, че изобщо…

— Че изобщо какво? — настоя Ричард за отговор и сърцето му ускори пулса си. Прииска му се да я вземе в прегръдките си, да я притисне към себе си, но знаеше, че сега не е време за това. Затаи дъх и зачака тя да продължи.

— … някога съм го обичала — обясни Луси и в тона й се усещаше собствената й изненада. — Аз, разбира се, го харесвах много. От всички мои ухажори той беше най-красивият и с най-добро потекло. И най-вероятно бракът ни щеше да бъде удобен и за двама ни.

Думите й причиниха остра болка в гърдите на Ричард.

— Мислех, че съм влюбена в него, но всъщност не бях.

— Тогава защо се скри вкъщи през последните осем години?

— От гордост и от страх.

Последните думи Луси изрече толкова тихо, че Ричард не беше сигурен дали всъщност ги е чул.

— Не разбирам.

— Не е нужно да разбираш — прошепна Луси и се извърна, за да може да го целуне.