Барбара Алистър - Удобно решение

И после с треперещи устни се усмихна на децата. Те изръкопляскаха и се извърнаха към ставащото на сцената. Решена да не се поддава на притеснението, което бе започнало да я обхваща, тя също се загледа в артистите. Само Ричард продължаваше да се пита дали понякога скришом не поглежда към мъжа, не откъсващ очи от нея.

Първоначалният шок от това, че след осем години беше видяла бившия си годеник, започна да изчезва и да се заменя от гняв и гордост. Как можеше да се държи така Джордж! Да я превръща в обект на клюки, гледайки я по този начин и опитвайки се да привлече вниманието й! Опита се незабелязано да се огледа наоколо, тайничко надявайки се да не открие повече познати лица, но не можеше да се каже, че успя да обгърне с поглед всички. Отказа се, вдигна високо брадичка и протегна ръка към Ричард. Той я улови с две ръце и я задържа, радостен от жеста й.

Когато представлението свърши, Луси вече напълно се беше овладяла. Когато бившият й годеник се изправи пред нея, а помежду им се изпречи тъмнокосо момче, тя съвсем спокойно го поздрави и го представи на съпруга си и децата.

— Добър ден, граф Хавършам — изрече любезно Ричард, а в същото време вътрешно го пращаше по дяволите.

Няколкото минути неангажиращ разговор бяха цяло мъчение за Луси. Желанието на децата да ядат сладолед се оказа така търсеното от нея извинение да го прекратят. Тя се усмихна на момченцето до графа.

— И ти ли ще се опиташ да изпробваш някой номер с коня си като моите деца? — попита го тя.

Детето кимна, но не успя да каже нищо, защото Луси продължи:

— Тогава да не те задържаме.

И след тези думи побърза да се сбогува с графа и сина му, черпейки сила от присъствието на Ричард.

— Може би пак ще се видим, ако останете в Лондон, Джордж? — каза тя с възможно най-любезен тон.

Погледна неволевата му брадичка, после извърна глава към Ричард. Как изобщо бе могла да хареса онзи мъж?

Докато ги водеше към каретата, Ричард си зададе същия въпрос — какво беше намерила в него? Ревността, която го беше попарила предната вечер, го завладя отново. Извърна поглед към жена си, опитвайки се да разгадае израза на лицето й. Тя обаче се беше научила добре да се прикрива. Единствено когато я държеше в обятията си, той беше абсолютно сигурен за чувствата й.

Докато чакаха да им сервират сладоледа в Гънтърс, Карълайн задърпа Луси за ръкава, за да привлече вниманието й. Тя извърна глава към момиченцето и видя притеснения израз на лицето му.

— Трябва ли отново да говорим с онзи мъж? — прошепна детето.

— Кой мъж? — попита Луси също шепнешком.

— Онзи, който те гледаше. Ако аз направя такова нещо, госпожа Стенхоуп би казала, че съм изключително невъзпитана — сподели момиченцето.

Тя често цитираше гувернантката си, приемайки я като последна инстанция в живота си. В семейството бяха свикнали с това, макар и да се подсмиваха на особената мъдрост на госпожата.

Но на Луси сега не й беше до смях. Пое си дълбоко въздух и погледна съпруга си. Той изглеждаше напълно погълнат от това, което му говореха Дейвид и Робърт.

— Най-вероятно не. Защо?

— Защото не го харесвам — обяви високо Карълайн.

— Кого не харесваш? — попита я баща й и извърна глава към нея.

Тя беше прелестна с колосаната си бяла рокличка и бялата шапчица.

— Онзи мъж. Не трябва така да гледа мама. Не ми харесва. — Тонът й беше много строг.

На Ричард му се прииска да протегне ръка и да я притегли към себе си, но се въздържа.

— Съгласен съм с теб — кимна той и й се усмихна.

— Кой е той? — поиска да узнае Дейвид.

След като бяха прекарали няколко дни в Лондон, той се беше успокоил. Също като баща си и втората си майка, засега му се искаше нищо да не се променя.

— Някой, с когото се познавам от доста дълго време — обясни тихо Луси, като в същото време страшно й се искаше да предложи някоя друга тема за обсъждане.

За щастие им донесоха сладоледите и това моментално отклони вниманието на децата. Бърз поглед към Ричард, и тя разбра, че неговото внимание не можеше толкова лесно да бъде отклонено.

Веднага след като се върнаха в къщата на площад Гросвенър, гувернантката, учителят и слугинята поеха грижите за децата, а Луси се извини и се оттегли в стаята си. Още щом влезе вътре, помоли Бети да разбере къде е брат й.

— Господин Едуард е в кабинета си — докладва Бети.

И преди да може да успее да продължи, Луси изхвърча навън.

— С господин Блаунт — допълни слугинята, загледана в зейналата широко врата.