Джеймс Ролинс - Айсбергът на смъртта

Скри го на място, където никой не би се сетил да погледне.

А сега какво?

Титаниевата сфера в центъра на помещението продължаваше зловещото си отброяване. Нямаше да има никакво спасение, докато не се намери начин да се справят с тази заплаха.

А това зависеше от мъжа, когото обичаше.

20:36

Мат вървеше по дългия извит коридор със замразените камери.

Крейг и двамата му придружители го следваха. Други войници от отряда заемаха ключови позиции в нивото. Всички оцелели руснаци бяха екзекутирани и базата отново бе станала американска… с изключение на руския адмирал.

Мат стигна до тайния панел в края на коридора. Спря, за да прецени двете злини — Крейг или руския адмирал. Но веднага си представи Джени и малкото момче. Почерпи сила от сърцето и, от готовността и да защити невинния. Преди решаването на останалите проблеми трябваше да деактивира бомбата.

Пръстите му се стегнаха около пушката.

— Тук няма нищо — подозрително рече Крейг.

— Така ли? — Мат отвори тайния панел и откри ключалката за секретната ледена лаборатория. Погледна към Крейг с вдигнати вежди. — Тогава влез пръв, защото се съмнявам, че ще можем да разчитаме на топло посрещане.

Крейг му направи знак да отстъпи и нареди на един от войниците да се заеме с колелото. Мат го остави да се помъчи малко, спомняйки си за собствените си безплодни усилия по-рано. Но времето беше от критично значение. Наведе се и натисна тайното копче, което освобождаваше колелото. То се завъртя.

Вратата се открехна едва-едва. Никой не се опита да я отвори съвсем.

Крейг пристъпи към нея.

— Адмирал Петков! Поискахте да се срещнем и да преговаряме, за да намерим решение на проблема. Все още съм склонен на това, стига да желаете.

Отговор не последва.

— Може да се е самоубил — промърмори единият от войниците.

Предположението му бързо бе опровергано.

— Влезте — обади се Петков отвътре.

Крейг се намръщи, обезпокоен от отстъпчивостта на адмирала. Погледна към Мат. Той поклати глава:

— Не влизам там пръв. Шибаната игра си е твоя, а не моя.

Крейг направи знак на всички да отстъпят встрани, после отвори вратата, като криеше тялото си зад нея. Стрелба не последва.

Единият от войниците протегна малко шпионско огледало.

— Всичко е наред — каза сержантът, без да крие изненадата си. — Просто си седи там. Не е въоръжен.

Крейг му направи знак да влезе пръв. Сержантът вдигна пушката си, промъкна се от удобната си позиция и снишен се стрелна през входа. Отпусна се на коляно и насочи оръжието напред в очакване на някаква заплаха. Такава нямаше.

— Чисто е! — извика той.

Крейг предпазливо влезе в стаята с готов за стрелба пис-толет. Мат го последва, а двамата войници останаха в коридора.

Ледената лаборатория изглеждаше по същия начин. Нищо не бе преместено или унищожено. Мат бе очаквал, че Петков ще е разбил образците, но стъклените спринцовки все още си стояха подредени на задната лавица.

Адмиралът седеше на ледения под до баща си. Двамата приличаха повече на братя, отколкото на баща и син.

— Владимир Петков — каза Крейг.

Нямаше нужда да се потвърждава очевидното.

Крейг хвърли поглед към пълните спринцовки. Оръжието му бе насочено към адмирала.

— Не е нужно да завършваме по този начин. Дайте ни отменящия код за бомбата горе и ще останете жив.

— Ще ме пощадите, както пощадихте хората ми, както пощадихте и вашите в „Омега“ — навъсено го погледна Петков. Вдигна едната си ръка и дръпна ръкава, откривайки монитора на китката си. — Бомбата горе е звуков заряд, настроен да се задейства след четиридесет и две минути.

Крейг заряза лъжите.

— Мога да превърна тези четиридесет и две минути в едно малко море от болка.

В отговор на заплахата Петков само се засмя презрително.

— Не можеш да ме научиш на нищо ново за болката, хуйок.

Крейг настръхна от явното оскърбление.

— Какво значи „звуков“ заряд? — прекъсна ги Мат. — Мислех, че е ядрена бомба?

Погледът на Петков се стрелна към него и отново се върна към Крейг. Руският адмирал знаеше кой е истинският враг.

— Устройството има ядрен спусък. След звуков импулс с продължителност една минута главният реактор ще достигне критичната точка и ще избухне. Ще унищожи целия остров.

Крейг приближи пистолета към главата му. Ударникът се вдигна назад.

Без изобщо да се впечатли, Петков просто потупа монитора на китката си.

— Спусъкът е свързан и със собствения ми пулс. Нещо като предпазна мярка. Убийте ме и времето на детонацията ще се съкрати на една минута.